Тихомира Бенчева
Abstract. On Self-Control and Meditation in the Śvetāśvatara Upaniṣad with Regard to the Practice of Yoga. After analyzing some key passages in the Shvetashvatara Upanishad – mainly Chapters I.8, II.10, II.12 and III.8, meanings of the term yoga are outlined. Their development is being traced from some theological concepts to psycho-physiological states of consciousness with a conclusion that is done in light of the prioritization of the inner states of consciousness and immersion into oneself as a path to the Unmanifest in its quality of a Divine, immutable and stable reality.
PDF Keywords: Śvetāśvatara Upaniṣad, yoga, Śiva, self-control, introspection, meditation, persevering, unmanifest (avyakta).
Целта на настоящата статия[1] е чрез анализ на някои ключови за темата „йога“ в Шветашватара упанишад места да се очертаят основни значения на този термин, като се проследи развитието им в конкретния текст от теологични концепти към и психо-физиологични състояния на съзнанието и предписания към практикуващите йога още в древността, които не са изгубили важността и за адептите на системата – която е част от класическите учения на Индия, т.нар. шест на брой даршани, и до днес.
Първото което трябва да се отбележи, е че в еволюцията на религиозните възгледи в пост-ведическата традиция се забелязва определена и постепенна трансформация на нагласите в древноиндийското общество, които се изразяват се в търсене на път, който не винаги съвпада с установените правила на брахманите за лично спасение и връзка с божественото начало. Хората тогава продължават да извършват повечето от личните ритуали ръководени от жреците, но започват да отварят своите сърца и умове и към религиозни култове, в които преклонението пред божественото се превръща в личен и насочен навътре процес, който се изразява в интерес към езотеричното, вкл. в Упанишадите, които обещават мистично сливане с Божеството.
Второ, по-общо според Патрик Оливел[2] Упанишадите се считат за част от и за продължение на Ведическия канон, и те се класифицират от една страна като „свещено знание“, а от друга: съобразно смисъла и характера на всяка една съответна Веда (химни, ритуални предписания, различни коментари към тях). Те документират прехода от архаичния ритуализъм на Ведите към нови религиозни идеи и институции. Общи черти на ранните Упанишади са често употребяваният похват на диалог между учител и ученик, или пък между двама беседващи. Участниците са брахмани, кшатрии (войни) и дори богове, а по-необразованият или непроницателен събеседник обикновено бързо престава да води разговора на равни начала и иска разрешение да стане ученик на по-опитния си опонент. От друга страна, за монологичните изложения в Упанишадите, е свойствена афористична форма и дори склонността към формалистичност.
На трето място: конкретно Шветашватара упанишад принадлежи към корпуса на по-старите Упанишади и е написана в стихове, като се състои от шест глави – посветена е на божеството Шива (Рудра) и неговото отъждествяване с Брáхман. В първа, трета и пета глави са изложени основните идеи на доктрината санкхя, а в глава втора е имаме и учението на йога. Шеста глава третира предаността към учителя и Бога[3], а името на тази Упанишада според свещеническа титла и се тълкува като метафора за пречистените сетива на индивида, които са под негов контрол.[4]
Исторически погледнато, този текст е бил създаден вероятно около V – IV в. пр. н. е. или дори цял век по-рано[5], като Шветашватара упанишад е свързана с Черната Яджурведа и с един от най-старите жречески родове Тайттирия.[6] Шестте части или глави са оформени в 113 строфи, като осезаемо в текста е влиянието и на някои идеи на пред-класическата йога и санкхя, които тогава са все още в процес на развитие и систематизиране. Това е видно най-вече в разбирането на санкхя за ума (manas) като шесто сетиво – свързващо звено между сетивата и по-висшия интелект (buddhi).
По-специално, анонимният автор на Шветашватара упанишад разяснява йога практиката като нарочен и управляван процес на контрол върху сетивата, успокоение и медитация. Той разглежда йога и като път и начин на достигане на Божеството (ῑśā, ῑśvara) като все-присъстващо иманентно в света и човека[7].
В стих (1.3) на Шветашватара упанишад се казва:
te dhyānayogānugatā apaśyan devātmaśaktiṃ svaguṇair nigūḍhām /
yaḥ kāraṇāni nikhilāni tāni kālātmayuktāny adhitiṣṭhaty ekaḥ // SvetUp_1.3 //
Следвайки йога на медитацията [дхяна],
те възприемат вътрешната сила [атма-шакти],
на Бог [дева] скрит чрез своите качества [проявления]. [8]
Той е този, който определя причините
свързани с времето и индивидуалната душа [Атман].[9]
По-нататък, в (1.8) се казва:
saṃyuktam etat kṣaram akṣaraṃ ca vyaktāvyaktaṃ bharate viśvam īśaḥ /
anīśaś cātmā badhyate bhoktṛbhāvāj jñātvā devaṃ mucyate sarvapāśaiḥ // SvetUp_1.8 //
Този свят, разрушим и неразрушим, проявен и непроявен,
В едно съединен, Господ го крепи. Атмáн, от Бога отделен,
Привързва се, защото на наслади се отдава.
[Ала] Бог познае ли, от всичките окови се избавя. [10].
По-нататък в (1.10) имаме:
kṣaraṃ pradhānam amṛtākṣaraṃ haraḥ kṣarātmānāv īśate deva ekaḥ /
tasyābhidhyānād yojanāt tattvabhāvād bhūyaś cānte viśvamāyānivṛttiḥ // SvetUp_1.10 //
Разрушимото е прадхана[11],
безсмъртното и неразрушимото – Хара[12].
Разрушимото и отделната душа Бог един управлява.
Вглъбявайки се в Него, сливайки се с Него,
с Него ставайки едно,
накрая всичката илюзия постепенно се преустановява.
Важен момент тук е, че според А. Сиркин[13] Шветашватара сравнява висшето божество, което се покрива с нишки, възникнали от първичната субстанция прадхана, с паяка – плетящ около себе си паяжина, което прави връзка и с известната фраза от Иша упанишад за божеството, от което е омотан светът.
Ние се придържаме към тълкуването, според което човек следва да подражава на божеството и да се задълбочава в себе си, за да отстрани пластовете на светското. Това движение протича навътре като потъване, а още по-ясно казано: концентриране, или в началото на съсредоточаването – едно „смаляване“, след което – при преминаване на точката, отделяща психо-физиологическите обвивки или слоеве на индивида, е вероятно да се предположи едно екстатично-„имплозивно“ събитие. Като последица от него и при така случилото се напускане на обикновената реалност, според йога в процеса на медитиране се открива нова степен, характерна с „разширяването“ на съзнанието до достигане на Атман и неговото тъждество с Брáхман.
В тази връзка в (1.11) имаме:
jñātvā devaṃ sarvapāśāpahāniḥ kṣīnaiḥ kleśair janmamṛtyuprahāṇiḥ /
tasyābhidhyānāt tṛtīyaṃ dehabhede viśvaiśvaryaṃ kevala āptakāmaḥ // SvetUp_1.11 //
Познаеш ли Бога, падат всички окови,
Унищожиш ли недостатъците[14], изчезват раждането и смъртта.
Вглъбявайки се в Него, щом разпадне се плътта,
третото – всевластие [постигаш].
Уединен[15] сбъдваш желанията.
Също така, в Шветашватара упанишад се препоръчва по време на медитацията да се рецитира свещената мантра ОМ наречена пранава (praṇava)[16]. Този процес е придружен и от самоконтрол върху дъха пранаяма (prāṇāyāma) – (2.9). Дават се и съвети относно правилната поза по време на медитация, която трябва да позволява свободното протичане на енергията в цялото тяло (2.8) Когато жизнената енергия прана (prāṇa) в тялото се успокои, съзнателно контролираното дишане трябва да осигури концентрацията на ума. В текста на тази Упанишада дори се описва и подходящата среда за йога – медитативната практика (2.10). Когато умът е спокоен, всички сетива за вътрешно виждане се отварят, но те не трябва да се объркват със сливането с Бог. Знаците, които ни показват, че йога-практиката е успешна са описани в (2.13) и може да бъде постигната трансформацията, която е изведена в (2.12) yogāgnimayaṃ śarīram:
pṛthvyaptejo’nilakhe samutthite pañcātmake yogaguṇe pravṛtte /
na tasya rogo na jarā na mṛtyuḥ prāptasya yogāgnimayaṃ śarīram // SvetUp_2.12 //
Когато с появяването на земята, водата, огъня, вятъра, постранството
се развива петорното свойство на йога,
то няма нито болест, нито старост, ни смърт за оня, който
е придобил тяло от пламъка на йога (Сиркин)
Но не това е крайната цел на йога. Финалната цел е сливане с трансценденталния пуруша, както е казано в (3.8):
vedāham etaṃ puruṣaṃ mahāntam ādityavarṇaṃ tamasaḥ parastāt /
tam eva viditvāti mṛtyum eti nānyaḥ panthā vidyate ‘yanāya // SvetUp_3.8 //
Аз познавам този велик пурýша,
Сияен като слънцето , отвъд мрака.
Само него познал, [човек] се извисява над смъртта,
Няма друг път, по който да тръгне.
„Шветашватара упанишад се счита за един от най-емблематичните и основополагащи про-шиваистки текстове, където Рудра-Шива придобива статута на могъщо божество с всеобхватен креативен капацитет[17]. Той е магьосникът (māyavin), който сътворява и поддържа света посредством своята енергия шакти. Рудра-Шива или наричаният още Хара – Махешвара, е описан в текста като господар на индивидуалната душа, който стои извън миналото, настоящето и бъдещето.“[18]
Посланията на Шветашватара упанишад са от първостепенна значимост в контекста на развитие на хиндуистката религиозна традиция, защото играят ключова роля при прехода от монизма на Брихадараняка и Чхандогя упанишад към теизма в провишнуистката Бхагавадгита и шиваистката традиция. Осезаемо е влиянието на идеите на йога в разгледаните текстове от ранните Упанишади, която е все още в процес на развитие и систематизиране и преминавайки през епохата на епосите достига своят завършен облик в Йогасутра на Патанджали.
Може да се направи частичният извод, че в Шветашватара упанишад третирането на дишането, медитацията и успокоението свидетелства за появата на силен уклон на вниманието към вътрешното, което води до позиция, според която непроявеното (avyakta) се счита за неунищожимо, а проявеното се възприема като нетрайно.
Приоритетът на вътрешното води до избавяне на съзнанието от илюзорните възприемания на външното и предметното единствено като устойчив, вечен и абсолютен елемент на мирозданието.
Библиография
Братоева, Милена – Въведение, Пътуване през времето и пространството: в Упанишади, с. 7-67 изд. Изток-Запад, София 2018.
Братоева, М. / Русева, Г. – Упанишади (т. 1) – пр. от санскрит Г. Русева, изд. „Изток-Запад“, С. 2018.
Сыркин, А. Я. – Некоторые проблемы изучения упанишад, Изд. Наука, Главная редакция восточной литературы, М. 1971. /Сиркин/
Упанишады. В 3 книгах – Швeташватара Упанишад: перевод, предисловие и комментарии А.Я. Сыркина, Главная редакция восточной литературы „Наука“, научно-издательский центр М. изд. „Ладомир“, 1992 Кн. 1.
Feuerstein, G. – The Yoga Tradition: its History, Literature, Philosophy and Practice – Hohm Press, 1998/2001.
Olivelle. P. – The early Upanishads. Annotated text and Translation (South Asia Research). Oxford University Press 1998. /Оливел/
Svetasvatara-Upanisad (Svetasvataropanisad) – Based on the electronic text available from “Sanskrit Documents” (http://sanskrit.gde.to), Input by S. H., proofread by John Manetta. GRETIL version has been checked against the edition by V.P. Limaye and R.D. Vadekar (Eighteen Principal Upanisads, vol. 1, Poona 1958), and the electronic version available on TITUS /IAST system for transliteration/.
Тихомира Бенчева е редовен докторант по Индология в Катедра „Класически Изток“/ЦИЕК, ФКНФ СУ „Св. Климент Охридски“. Навсякъде където не е цитиран преводач, преводите на български език са на авторката. tihomirabentcheva@gmail.com
[1] Част от завършен и предаден за вътрешна защита дисертационен труд със заглавие: „История на семантиката и контекстите на употреба на понятието „йога“ от Ведите до „Йогасутра“ на Патанджали.“.
[2] Оливел (1998: 3). Авторът отбелязва, че там се съдържат първите централни понятия на хиндуизма, джайнизма и будизма, и по-точно учението за прераждането, законът за карма и умствените техники за освобождаване от този цикъл, вкл. на аскетизма и свързаните с йога.
[3] Сиркин (Кн. 1, 1992: 24)
[4] Śveta – aśva – tara: śveta (букв. бял, светъл, но метафорично чист, пречистен), aśva (букв. кон, жребец, но метафорично индрия, indtiya – название на сетивата), tara – сравнителна частица – Братоева (2018: 61). буквално този, който има бяло муле.
[5] Виж Фойерщайн (1998/2001: 136) и Братоева – Там.
[6] Братоева – Пак там. Вж. и Сиркин (1971: 32).
[7] Фойерщайн (1998/2001: 136)
[8] По превода на Фойерщайн, там – 136. Композитът devātmāśakti според се превежда като вродената сила на Бога. Тук и трите фундамента на съществуването: личностният Бог, индивидуалният Аз и проявената материя се визират поотделно. Те и трите, са скрити зад проявените на феноменално равнище качества Братоева (2018: 188).
[9] В превод на Фойерщайн (1998/2001: 136).
[10] Братоева / Русева (2018: 115).
[11] Братоева / Русева (2018: 117). Според бележка на преводача проф. М. Братоева (Братоева / Русева 2018: 189) терминът е синоним на пракрити (изначалната материя).
[12] Според бележка на Братоева (Там.) букв. носещият, отнемащият. По-късно устойчив епитет на Рудра-Шива.
[13] Сиркин (1971: 74) за 6.10.
[14] Братоева / Русева (2018: 117) – в оригиналния текст (Братоева 2018: 189-190) е употребен терминът клеша (букв. недостатък, дефект, петно – това понятие означава във философски план страданието като невежество, и придобива значимост както в йога, така и в будизма.
[15] Тук е употребен терминът кевала (kevala) – букв. сам, самотен, единствен, постигнал върховното, абсолютно състояние. (Братоева 2018: 190).
[16] Фойерщайн (1998/2001: 137).
[17] В 4.22 се изброяват благата, от които той не бива да ни лишава (Сиркин 1971: 107),
[18] Братоева (2018: 62).
Philosophia 32/2023, pp. 116-125
Philosophia 