Венцислав Стойков
Abstract. One Hundred and Fifty Years Since the First Printed Edition of the Bible in Bulgarian. The paper traces the processes and the history courses that resulted in the making of the complete translation of the Bible into modern Bulgarian. This translation, which is called “Protestant”, “Constantinopolitan”, or “Slaveykov Bible”, was published in 1871, i.e. 150 years ago. The influential writer Petko R. Slaveykov takes part in the last stages of the facilitation of the edition. The paper traces the long preparation of the translation, the way it was supported by the British and Foreign Bible Society and the American missionaries in the Ottoman Empire, as well as the dissemination of the edition. It also shows the great importance of this translation for the building of the new Bulgarian high literary language and the development of the modern Bulgarian culture.
PDF Keywords: Bulgarian Bible translation, new Bulgarian language, British and Foreign Bible Society, Petko R. Slaveykov
Не са много събитията в българската история, които имат особено значим принос за духовността на народа ни, каквито са покръстването на българите през 865 г. или придобиването на самостоятелност на българската църква през 1870 г. За такова значимо събитие трябва да се счете и публикуването през 1871 г. в Цариград на цялата Библия на български език. През следващите десетилетия десетки хиляди бройки са отпечатани и стигат до българите, които преминават през борби за религиозно и етническо еманципиране и политическа и културна свобода. С времето тази Библия започва да бъде наричана „Цариградска Библия“, „Славейкова Библия“ а дори и „Протестантска Библия“. Всяко едно от тези имена отразява нещо свързано с нейния произход, но далеч не представя точно нейните произход и особености.
„Цариградска“ тя е наричана, понеже първото ѝ издание е направено в Цариград, както и повечето последвали издания чак до 1914 г. Но издания на Библията се правят и във Виена, а части от нея са отпечатвани във Виена и Ню Йорк. „Славейкова“ тя е наричана, понеже в последния етап на нейното изготвяне участие взима българският книжовник Петко Р. Славейков. Но той не е единственият работил по текста ѝ, нито само на него дължим езиковия облик на тази версия. „Протестантска“ е наречена, понеже в нейното превеждане и отпечатване участие взимат мисионерите Елайас Ригс и Алберт Лонг, а всички разходи са поети от организация, основана от протестанти. Но че тези протестанти не са били водени от тясно конфесионалните си интереси е видно от това, че за работата те ангажират православния монах Неофит Рилски, православните по вяра български книжовници Константин Фотинов и Христодул Костович Сичан-Николов, както и изключителния български книжовник Петко Славейков. Друга причина Библията да е наричана „протестантска“ е отсъствието в нея на неканоничните старозаветни книги, които са включени в православните издания на Библията. Но както и да я наричаме, ще трябва да признаем, че до началото на XX в. тя е единствената Библия на разбираем български език, с която разполагат православни и протестанти, клирици и миряни, богослови и литератори. Тя е вдъхновявала, изграждала е морално и е образовала поколения книжовници, политици, инженери, медици и земеделци – поколения българи, градили освободена България. Именно от появата за първи път на тази Библия през настоящата година се навършват 150 години. Настоящата статия е посветена на хората, организациите и събитията, допринесли за нейната подготовка и издаване. Задачата ни е да разсеем поне донякъде неяснотата кой какъв принос има по-конкретно в изготвянето на преводите на Стария и Новия завет, както и в прегледа и редакцията им, за да бъдат издание в един том.
В началото на XIX в. българите са пръснати в северната част на Османската империя, а големи групи от емигранти живеят в Румъния, Бесарабия и Русия. За външния свят българите населяват главно териториите между Стара планина и Дунав. Постепенно обаче Западът започва да осъзнава, че по-голямата част от православното население в Османската империя на юг от Стара планина всъщност е българско, въпреки че в черквите им да се проповядва на гръцки език. Така и работата по превода на Библията на български език започва сред кръговете на емиграцията, за да бъде продължена от духовници и книжовници от българите в империята.
Първоначално Руското библейско дружество се ангажира с отпечатването на превод на Новия Завет на български език за българското малцинство в Руската империя. Но след неуспеха на това начинание Британското и чуждестранно библейско дружество се заема с публикуването на Новия Завет на български език вече с цел да бъде разпространяван сред българите в Османската империя. Първият опит да се преведе Новия Завет, който стига до печат, е преводът от църковнославянски език на Теодосий Бистрицки. От този превод се отпечатва в Петербург през 1823 г. само Евангелието от Матей. Все още не е ясно дали решение на Руското Библейско дружество или наводнение води до унищожаването на целия тираж. Само няколко екземпляра оцеляват в архиви в Русия и Обединеното кралство.
Междувременно отец Серафим и Петър Сапунов подготвят превод на Новия Завет от елинистично койне, който обаче е силно повлиян и от църковнославянския. Преводът следва старозагорския говор, от където е Петър Сапунов. Четирите Евангелия излизат в Букурещ през 1828 г., но само малка част от тиража се разпродава и затова втората част от превода остава неиздадена.
До първия превод на Новия Завет, който е публикуван изцяло, се стига, след като Британското и чуждестранно библейско дружество ангажира духовника Неофит Рилски. В периода от 1835 до 1838 г. той превежда Новия Завет от църковнославянски, като работи под надзора на Иларион Търновски (Критски). Този превод следва западния български говор и е отпечатан през 1840 г. в Смирна. Следват още издания през 1850 г. (Смирна), 1853, 1857 г. (в Букурещ) и 1859 г. (в Букурещ и Лондон).
След успеха на Новия Завет на Неофит Рилски Британското и чуждестранно библейско дружество ангажира българския книжовник Константин Фотинов да преведе Стария Завет. В периода от 1854 до 1858 г. в Смирна той превежда Стария Завет от катаревуса. На преводача е възложено да следва езика на Неофитовия Нов Завет, но с времето той сам започва да ползва източно българския говор, който в десетилетието след Неофитовия превод става водещ за българската книжнина. След като е прегледан спрямо еврейския от американския мисионер и познавач на българския език Елайас Ригс, Фотиновият превод на Псалтира е одобрен и публикуван през 1855 г. в Смирна. През 1857 г. следва издание на Битие, Псалтира и Еклесиаст. След като Фотинов приключва своя превод, в началото на 1859 г. той се измества в Цариград, за да работи заедно с Ригс по редакцията и отпечатването му. Много скоро след като започват работата си, Фотинов почива. Загубата е огромна. Минават месеци преди по препоръка на българската общност в Смирна Британското и чуждестранно библейско дружество да ангажира Христодул Костович на мястото на Фотинов. Редактирана от новия колектив версия на Псалтира излиза през 1860 г. Трудът на Костович и Ригс върху целия Стария Завет излиза от печат в Цариград в три тома (1860, 1862,1864 г.). С познанията на Ригс в своята работа те сравняват превода с еврейския оригинал, а с книжовническия опит на Костович редактират текста според източния български говор.
Междувременно от първото издание на Неофитовия Нов Завет до пълното издаване на Стария Завет минават близо 25 години. Книжовният български език окончателно се е насочил към централно българския или източен говор, поради множеството публикации и развиващите се културни и политически процеси. В резултат на това версията на Неофит започва да звучи не само архаично, но и диалектно. По тази причина мисионерите сред българите започват все по-настоятелно да молят Британското и чуждестранно библейско дружество да изготвят версия на Новия Завет на съвременния български език. Затова американският мисионер сред българите на север от Стара планина Алберт Лонг решава да се обърне към Петко Р. Славейков с молба да направи нова версия на Новия Завет според централно българския или източен говор. Тази инициатива преминава в ръцете на Британското и чуждестранно библейско дружество и в края на 1861 г. се стига до договорка с българския книжовник. През 1862 г. Ригс гостува в Търново и там се среща със Славейков. На тази среща те обсъждат работата по Новия Завет. Не много след това Славейков завършва работата си. Текстът е прегледан от Николай Михайловски и Алберт Лонг. Преписан наново, преводът е занесен в Цариград преди края на годината. С решение на мисията на Методистката епископална църква Лонг е пренасочен към столицата на империята, за да се присъедини към Ригс и Костович и да участва в редакцията на Новия Завет, изготвен от Славейков. Идеята е и самият Славейков да се измести в Цариград, за да участва в този процес на редактиране.
Сведенията, които достигат до нас за това дали Славейков превежда отново Новия Завет или редактира текста на Неофит, са оскъдни и противоречиви. Самият Славейков години след това казва в своите мемоари[1], че е превеждал от църковнославянски. От друга страна Джеймс Кларк, изследовател на българското възраждане и потомък на американски мисионери сред българите, твърди[2], че Славейков е работил върху текста на Неофит. Помощ за изясняването на този въпрос изглежда може да намерим в малка книжка, излязла в Цариград през 1862 г. под заглавие: „Съкращенiе на Евангелие-то“ за ползѫ на българскы-ты училища“. В края на това учебно помагало, което съдържа съкратена версия на Евангелието от Лука, намираме текста на „Проповедта на планината“ (Матей 5-7). Когато сравним този откъс от Евангелието с версията на Неофит Рилски и с Библията от 1871 г. виждаме, че той е различен. Вглеждайки се още по-внимателно в езика му, ясно виждаме белезите на централно български говор, както и много добрия литературен стил. А като засечем кога ръкописът на Славейков е донесен там, където излиза и това книжле, намираме основания да допуснем, че тези три глави от Евангелието представят текста на Славейков, без да е бил основно редактиран. Ето кратък откъс от Мат. 5:13-16 на църковнославянски и във версиите на Неофит Рилски (Букурещ, 1859 г.), на Славейков (1862 г.) и на Преводаческата комисия (1866 г.), в която участва и Славейков:
| 1859 г. | 1862 г. | 1871 г. |
| 13 Вый сте соль на земля-та, и ако соль-та ся обезсоли, съ какво ще да се осоли? за нищо вече не пристае, токмо да се изсипе вонъ, и да ся тѫпче отъ человѣцы-те. 14 Вый сте свѣтъ мiру. Не може градъ да се укрые който стои на врѫхъ планина та. 15 Нито запалюватъ свѣщь, и я туратъ отдолу подъ шиника но на свѣщника, и свѣти на сички-те кои-то са въ кѫщи. 16 Така да се просвѣти вашiй свѣтъ предъ человѣцы те: като да видатъ ваши те добри дѣла, и да прославатъ Отца вашего който е на небеса тa. | 13 Вые сте соль на-землѭ тѫ: но ако соль-та стане безвкусна, съ що ще ся осоли? за нищо вече не струва, освѣнь да ся хвьрли вънъ, и да ся потъпче отъ человѣцы-ты. 14 Вые сте свѣтлина на свѣтъ-тъ. Не може градъ да ся укрые ако стои на врьхъ планинѫ-тѫ.
15 Нито запалѭтъ свѣщь, и ѭ турѭтъ подъ шиникъ-тъ, но на свѣщникъ-тъ, и свѣти на всичкы-ты въ кѫщѫ-тѫ. 16 Така да ся просвѣти свѣтлина-та ви предъ человѣцы-ты, за да видѭтъ вашы-ты добры дѣла, и да прославѭтъ баща ви, който е на небе-то. |
13 Вы сте соль-та на земѭ-тѫ: а ако соль-та избезсолнѣе, съ какво ще да ся осоли? За нищо вече не струва, тъкмо да ся исхвьрли вънъ, и да ся тъпче отъ человѣцы-тѣ. 14 Вы сте видѣлина-та на свѣтъ-тъ; градъ поставенъ на горѫ не може да ся укрые. 15 Нито запалятъ свѣщь, и ѭ турятъ подъ шиникъ, но на свѣтилникъ-тъ, и свѣти на всичкы що сѫ въ кѫщы. 16 Така да просвѣтне ваша-та видѣлина предъ человѣцы-ты, за да видятъ добры-тѣ ваши дѣла, и да прославятъ Отца вашего, който е на небеса. |
И ако сме прави, че в „Съкращение на Евангелието“ разполагаме с откъс от необработената (или леко обработена преди печат) версия на Славейков[3], с увереност може да заключим, че Славейков не превежда, а редактира из основи текста на Неофит.
И така в края на 1863 г. в Цариград работата по редакцията на Новия Завет, изготвен от Славейков, започва. Първоначално работят Ригс, Костович и Лонг, а в началото на 1864 г. към тях се присъединява и Славейков. С това така наричаната Преводаческа комисия е в пълен състав. В редакцията на версията на Славейков се следват две процедури. Първо се прави текст критичен преглед според издание на Общоприетия вид на гръцкия текст на Новия Завет (Textus Receptus) и след това се редактира езиково и стилистично. В процеса на езиковата редакция се забелязва, че някои падежни форми и църковнославянски понятия и изрази, характерни за Неофитовия текста, се връщат обратно в текста, макар Славейков да ги е променил. Така в крайна сметка се получава един вариант на текста на Славейков, който до някаква степен е върнат обратно към този на Неофит. Изглежда, че това „връщане“ към Неофитовия език и стил може да се обяснени със стремежа на комисията да произведе текст, който да не е твърде различен от езика на публикувания в три тома Стария Завет. Напълно е възможно и първоначалният текст на Славейков да е звучал твърде напредничав и модерен за тогавашното състояние на книжовната норма и затова да е преработен с един малко по-консервативен подход. Каквато и да е причината, не може да се отрече предположението, че до голяма степен обликът на новата версия на Новия Завет се дължи на приноса на Славейков – било през първоначалния му труд, било чрез участието му в Комисията в Цариград.
За първи път текстът на Новия Завет на Комисията излиза от печат в Цариград през 1866 г. Следва издание в Ню Йорк през 1867 г., в което българският текст е поместен огледално на църковнославянския текст. Подготвя се и издание и само на български език. След като завършват редакцията и коректурите за отпечатване на Новия Завет през 1865 г., Комисията започва да работи по редакцията на Стария Завет. С прекъсвания по различни причини работата продължава до 1870 г. През пролетта на 1871 г. първият екземпляр от петхилядния тираж на Библията е подвързан, а през юни Елайас Ригс го занася в Стара Загора. Там се провежда първата годишна конференция на новосформирания клон на Мисията на Американския борд за европейска Турция. По предложение на един от мисионерите копието на българската Библия е подписано от делегатите на конференцията.
След първото издание на Библията Преводаческата Комисия в Цариград престава да функционира. Ригс се връща към своите мисионерски задължения, а Славейков към своите публицистични занимания. Усилията обаче библейският текст да бъде подготвен за преиздаване продължават и с работата по второто издание на Библията през 1874 г. Още докато се 
подвързва първия тираж (1871 г.) започват плановете за издаването на втори. В процеса на планиране става ясно, че от практична гледна точка е по-добре да се направи нов тираж, но в по-малък формат. Освен това очакването, че част от тиражите ще бъдат правени в САЩ, налага текстът да се прегледа отново, понеже там обикновено се издава фототипно. Единствените бивши членове на Комисията, които остават на разположение за тази задача, са Алберт Лонг и Христодул Костович. Основната работа се очаква да свърши българинът, а американският мисионер – по-скоро да служи като консултант. Така текстът от първото издание се изчиства от полиграфически грешки и правописът се уеднаквява. На някои места изказът се променя, а паралелните места в Евангелията се синхронизират. Множество неточности в препратките на първото издание се налага също да бъдат оправени. Всички по-съществени промени по смисъла или препратките се обсъждат и одобряват от Ригс. Накрая Костович отново преглежда коректурите.
Така с поправките в текста и препратките, както и със специалното внимание, отделено при отпечатването, изданието на Библията в Цариград през 1874 г. се превръща в стандартен текст. По него през следващите почти 80 години се печатат хиляди екземпляри от цялата Библия и части от нея. Българите в Отоманската империя и по-късно в освободена България купуват и четат на своя език Божието Слово. Дори до днес Цариградската Библия продължава да ни влияе чрез Ревизиите (редакциите), които се правят в началото и края на XX в.
Цариградската Библия е изключително постижение, чийто принос не е достатъчно оценен. С нея древните библейски събития и ученията на Исус Христос стават достояние на малки и големи. Но със своите езикови и литературни качества тя се превръща и в стандарт за книжовност и висока литература. Десетилетия наред тя разпалва духовност и образованост. И въпреки че за определен период от историята ни през XX в. тя е подигравана и заклеймявана, изземвана и унищожавана, Библията не спира и до днес да вдъхновява и смирява, да образова ума и облагородява душата.
Венцислав Стойков е роден през 1968 г. в гр. Бургас. През 1995 г. е ръкоположен за презвитер в Българска Божия Църква, София. От 2003 г. е пастир на църква ‚Кръстопът“, София, а от 2010 г. е член на националното ръководство на вероизповеданието Българска Божия Църква. През 1996 г. завършва бакалавър по богословие в Библейска Академия „Логос“, по-късно „Обединен богословски факултет“ на „Висш евангелски богословски институт“. В периода 1997–2005 г. преминава бакалавърски и магистърски курс на обучение в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Класическа филология“. В същата катедра през есента на 2017 г. защитава докторска степен с изследване върху българските библейски преводи през XIX в.
[1] Славейков, П. Р. Съчинения. Том 3, София, Български писател, 1979, стр. 38.
[2] Кларк, Дж. Библията и Българското възраждане, София. МаК, 2007, стр. 228 (българско издание на: Clarke, J. Bible Societies, American Missionaries and the National Revival of Bulgaria. New York, Arno press & The New York Times, 1971).
[3] Сравни още Стойков, В. Автореферат на дисертационен труд на тема: “Преводна рецепция на библията на новобългарски език през XIX в.”: https://www.academia.edu/39928290/Преводна_рецепция_на_библията_на_новобългарски_език_през_XIX_в. (достъп: 18.10.2021), Иванова, Д. Още данни за превода/редакцията на текста „Словото Христово на гората“ (МТ. 5-8) – в подкрепа на една хипотеза. -в: „Езиков свят, Orbis Linguarum“, Volume 17, Issue 1, ЮЗУ, Благоевград, 2018 (http://www.ezikovsvyat.com/images/stories/last17-04.2018/2.Diana%20Ivanova.18-23.pdf, достъпно 18.10.2021) и Стойков 2020 Стойков, В. За версията на П. Р. Славейков на Новия Завет: https://bulgarianbible.wordpress.com/2020/03/08/за-версията-на-п-р-славейков-на-новия-з/ (достъп: 18.10.2021).
Philosophia 28/2021, pp. 308-317
Philosophia 