Редакционна бележка

С настоящия брой редакционният екип на PHILOSOPHIA има честта да отбележи 60-годишния юбилей на своя главен редактор, Георги Каприев, който също така е и негов основател.
Радваме се да го поздравим по случая и да му пожелаем крепко здраве, още повече хъс, вдъхновение и завоюване на нови смисли по всички пътеки, по които е поел.
Списание PHILOSOPHIA е само един от множеството приноси на Георги Каприев в българската и световната философска и културна среда. Това лесно може да бъде видяно от публикувания по-долу пълен (към момента на писане на тази бележка) списък с публикациите на нашия колега и главен редактор.

С почитание и радост,
    PDF    редакционният екип на PHILOSPHIA

---

Списък с публикациите на Георги Каприев

Общо число на заглавията: 823

А. Kниги                                                                                                                                                          26

Аа. Учебници                                                                                                                                                  3

Б. Издания и съставителства                                                                                                                        28

В. Научни статии                                                                                                                                         171

Г. Статии в енциклопедии, речници, справочници                                                                           10

Д. Предговори, послеслови, бележки                                                                                                         81

Е. Научно-популярни, публицистични и литературни текстове                                                   105

Ж. Рецензии                                                                                                                                                   253

З. Преводи на български                                                                                                                                89

И. Интервюта                                                                                                                                                   54

Й. Дискове                                                                                                                                                          2

К. Филм                                                                                                                                                              1

А. Kниги

(2020) Георги Каприев, Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, София, 251 с.;

 (2019) Tzotcho Boiadjiev, John A. Demetracopoulos, Katerina Ierodiakonou, Georgi Kapriev, Josef Schwartz, Byzanz. Judentum: Grundriss der Geschichte der Philosophie, begründet von Friedrich Ueberweg, Die Philosophie des Mittelalters, Bd. 1, herausgegeben von Alexander Brungs, Georgi Kapriev, Vilem Mudroch, Schwabe Verlag, Basel, SS. 360;

(2019) Георги Каприев, Византиска философија. Четири центри на синтеза, прев. Милан Ѓорѓевиќ, ПАГОМА ПРЕС, Скопје, 2019, 415 с.;

(2019) Цочо Бояджиев, Олег Георгиев, Калин Янакиев, Георги Каприев, Каква ни е Хекуба? За историята на философията, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 101 с.;

(2018) Georgi Kapriev, Lateinische Rivalen in Konstantinopel: Anselm von Havelberg und Hugo Eterianus (= Recherches de Théologie et Philosophie Médiévales – Bibliotheca 15), Peeters, Leuven, SS. 313.

(2017) Георги Каприев, Механика срещу символика. Генезисът на новоевропейския историзъм, [второ, допълнено издание], Изток-Запад, София, 185 с.;

(2015) Виолета Дечева, Георги Каприев, На фокус Dimiter Gotscheff, София, Изток-Запад, 283 с.;

(2014) Георги Каприев, Византийски етюди, Комунитас, София, 440 с.;

(2011) Георги Каприев, Византийска философия. Четири центъра на синтеза. Второ, допълнено издание, Изток-Запад, София, 478 с.;

(2011) Георги Каприев, Homo spiritualis и около него, Анубис, София, 95 с.;

(2010) Георги Каприев, Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система, Изток-Запад, София, 270 с.;

(2005) Georgi Kapriev, Philosophie in Byzanz, Königshausen und Neumann, Würzburg, SS. 383;

(2005) Георги Каприев, Id quo nihil maius cogitari possit. Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 508 с.;

(2001) Георги Каприев, Византийската философия. Четири центъра на синтеза, София, ЛИК, 343;

(2000) Георги Каприев, byzantica minora, София, ЛИК, 208 с.;

(1999) Георги Каприев, Анселм от Кентърбъри. Светът на неговите идеи, София, ЛИК, 300 с.;

(1998) Георги Каприев, Аргументът на Анселм от Кентърбъри и „онтологическото доказателство“, София, ЛИК, 312 с.;

(1998) Georgi Kapriev, …ipsa vita et veritas. Der “ontologische Gottesbeweis” und die Ideenwelt Anselms von Canterbury (= Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters, Bd. 61), Leiden – Boston – Köln, Koninklijke Brill NV, SS. 412;

(1998) Георги Каприев, Петър Змийчаров, Иван Ненов: Много лично, София, ЛИК, 115 с.;

(1996) Георги Каприев, Августин, София, ЛИК, 114 с.;

(1995) Георги Каприев, Истината според учението на Анселм от Кентърбъри, София, Спектър 333, 78 с.;

(1993) Георги Каприев, Механика срещу символика, София, УИ „Св. Климент Охридски“, 135 с.;

(1992) Георги Каприев, Изречения, София, „Артел“, 24 с.;

(1991) Георги Каприев, История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие, София, УИ „Св. Климент Охридски“, 181 с.;

(1991) Георги Каприев, Homo spiritualis, София, ДРНЗ „Критика и хуманизъм“, 53 с.;

(1990) Георги Каприев, Аврелий Августин: Историята като метафизика, София, ДРНЗ „Критика и хуманизъм“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 155 с.

Аа. Учебници

(2018) Георги Каприев, Димитър Вацов, Тодор Полименов, Диана Маркова, Философия. Учебник за 10. клас, Булвест 2000, София, 180 с.;

(2017) Георги Каприев, Деница Каприева, Диана Маркова, Философия. Учебник за 8. клас, Булвест 2000, София, 95 с.;

(2001) Олег Георгиев, Георги Каприев, Философия, учебник за XI клас, София, Изд. „Д-р Иван Богоров“, 240 стр;

Б. Издания и съставителства

(2019) Byzanz. Judentum: Grundriss der Geschichte der Philosophie, begründet von Friedrich Ueberweg, Die Philosophie des Mittelalters, Bd. 1, Schwabe Verlag, Basel (с Александър Брунгс и Вилем Мудрох);

(2019) Романо Гуардини, Упование и смелост, Комунитас, София, 2019;

(2019) Радичков на 90, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, София;

(2019 -) Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters (с Андреас Шпеер, Кент Емери и Воутър Хорис), Brill, Leíden et alii;

(2019) Sine arte scientia nihil est. Изследвания в чест на проф. дфн Олег Георгиев, УИ „Св. Климент Охридски“, София;

(2016) Современная болгарская патрология (= серия Национальньiе патрологии 1) (с Илья Бей, Смилен Марков, Светослав Риболов, Свилен Тутеков), Издателский отдел Украинской Православной Церкви, Киев;

(2014) Le sujet de lʼacteur. An Anthropological Outlook on Actor-Network Theory (с Мартин Русел и Иван Чалъков), Wilhelm Fink Verlag, Paderborn;

(2013 -) Срещу времето (монографична поредица на издателство Изток-Запад – водещ редактор);

(2011) Nomina essentiant res. В чест на Цочо Бояджиев, Изток-Запад, София;

(2011) Летене по Радичков (с Милена Лилова), Анубис, София;

(2008 -) Християнство и култура (с Калин Янакиев, Цочо Бояджиев и Владимир Градев);

(2008) Cultura animi – поредица на УИ „Св. Климент Охридски“ (с Анна Б. Николова, Цочо Бояджиев и Владимир Градев);

(2007) Was ist Idee? (с Гюнтер Меншинг), Wehrhahn Verlag, Hannover;

(2007) Ето. Списание за култура (с Олег Георгиев и Станислав Цонев);

(2006) Vernunft und Offenbarung (с Гюнтер Меншинг), Изток-Запад, София;

(2006) Морис Оландер, Археология на езиците, ЛИК, София;

(2005-2018) Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР (с Милен Миланов и Никола Вандов), Фондация А’Аскеер, София;

(2005) Тематичен блок “Die byzantinische Philosophie“, в: Synthesis Philosophica 39, 3-120;

(2004) Die Geschichtlichkeit des philosophischen Denkens (с Гюнтер Меншинг), Изток-Запад, София;

(2004) Philosophie in Südosteuropa, Изток-Запад, София;

(2004) Богдан Филов, Софийската църква „Св. София“. Софийската църква „Св. Георги“, Изток-Запад, София;

(2001) Философските средновековия (= Критика & Хуманизъм, Vol. 10, 1/2001);

(2000) Die Dionysius-Rezeption im Mittelalter (с Цочо Бояджиев и Андреас Шпеер), Brepols, Turnhout;

(2000) Мислите, извънреден брой на сп. Мирна (с Георги Тодоров и Иван Билярски);

(1996) Татяна Лолова, 1 / 2 живот, София, второ издание 1999, трето изд. 2001, четвърто изд. 2004, пето изд. 2007, шесто изд. 2012; седмо изд. 2017;

(1994) Средновековни философи. Част I, Университетско издателство, София (с Цочо Бояджиев);

(1994 -) Архив за средновековна философия и култура (с Цочо Бояджиев и Андреас Шпеер);

(1991-1993; 1998 – ) Преводна поредицаBibliotheca christiana (с Цочо Бояджиев и Калин Янакиев).

В. Научни статии

Kapriev, G. (2020), Das Sein des Gedankens als Gedanke bei Anselm von Canterbury und die Sinnfeldontologie, in: New Realism. Problems and Perspektives, ed. A. Kanev, Sofia, 151-156;

Каприев, Г. (2020), Предизвикателства пред преподаването в европейските светски училища през XXI в. Петнадесет тезиса, в: Религия и образование. История, традиции и съвременни тенденции, съст. М. Шнитер, Е. Ковачева, Пловдив, 2020, 25-27;

Каприев, Г. (2019), Средновековната латинска рецепция на Дионисий Псевдо-Ареопагит: база и основни позиции, в: Архив за средновековна философия и култура, 25/2018, 83-99;

Каприев, Г. (2019), Полярната звезда и покривът на света, в: Радичков на 90, съст. Г. Каприев, София, 7-14;

Kapriev, G. (2019), Providenz, Vorherbestimmung, Schicksal und Freiheit im byzantinischen Geschichtsdenken, in: Pronoia. The Providence of God, eds. T. Hainthaler et alii, Insbruck – Wien, 379-388;

Каприев, Г. (2019), Един литературен автопортрет от византийския XIII век (Георги от Кипър / Григорий II и неговата „Автобиография“), в: Християнство и култура, 3 (2019), 21-33;

Каприев, Г. (2019), Τέχνη и ἐπιστήμη: византийските напрежения, в: Sine arte scientia nihil est. Изследвания в чест на проф. дфн Олег Георгиев, съст. Г. Каприев, София, 242-249;

Каприев, Г. (2018), Канонизацията на св. Григорий Палама (1368 г.) и нейното аргументиране, в: Съвременната святост: история, образи, символи, практики, съст. М. Шнитер, Е. Ковачева, Пловдив, 2018, 66-71;

Kapriev, G. (2018), Gregory Palamas and George Scholarios: John Duns Scotus’ Differentiation between Substance and Energy and the Sources of the Palamite Tradition, in: Analogia: The Pemptousia Journal for Theological Studies, 5 (2018), 35-56;

Каприев, Г. (2018), Никита от Марония – един особен поглед към Запада. Filioque & същностни енергии, в: Архив за средновековна философия и култура, 24/2018, 115-134;

Каприев, Г. (2018), Духовната врска и интелектуалниот кръг, прев. Симеон Алексов, в: Премин 127/128 (2018), 40-44, 129/130 (2018), 50-54;

Kapriev, G. (2018), Die scotische Unterscheidung von Essenz und Energie bei Georgios Scholarios und die inneren Quellen der palamitischen Tradition, in: Roberto Hofmeister Pich, Andreas Speer (eds.): Contemplation and Philosophy: Scholastic and Mystical Modes of Medieval Philosophical Thought. A tribute to Kent Emery, Jr. (Leiden 2018), 129-154;

Kapriev, G. (2018), Weisheit und Philosophie in der Lehre des Maximus Confessor, in: Recherches de Théologie et Philosophie médiévales, 85/1 (2018), 207-216;

Каприев, Г. (2018), Историчната метафизика на западноевропейския XII в.: една забравяна алтернатива, в: Християнство и култура, 5 (2018), 23-32; препечатка в dveri.bg;

Каприев, Г. (2018), Излишното и мъртвото като предмет на (историята на) философията, в: Пирон. Академично списание за култура и изкуства, 16 (2018): http://piron.culturecenter-su.org/wp-content/uploads/2018/06/Georgi-Kapriev_The-Superfluous-and-Dead.pdf;

Kapriev, G. (2018), Ein literarisches Selbstporträt aus dem byzantinischen 13. Jahrhundert. Georgios von Zypern / Gregorios II. und seine „Autobiographie“: in: Figurationen des Porträts, eds. Thierry Greub, Martin Roussel, Paderborn, 2018, 471-489.

Kapriev, G. (2017), The Conceptual Apparatus of Maximus the Confessor and Contemporary Anthropology, in: Maximus the Confessor as a European Philosopher, eds. Mitralexis, G. Steiris, M. Podbielski, S. Lala, Eugene, Oregon, 2017, 166-192;

Kapriev, G. (2017), Philosophy and Theology – the Byzantine Model, in: Maximus the Confessor as a European Philosopher, eds. Mitralexis, G. Steiris, M. Podbielski, S. Lala, Eugene, Oregon 2017, 333-335;

Kapriev, G. (2017), Freier Wille und Vorherbestimmung in der Byzantinischen Tradition (von Nemesios von Emesa bis Photios von Konstantinopel), in: L’agire morale e i suoi limiti: Fato, Determinismo e Libero Arbitrio nel Medioevo / Moral Agency and its Constraints: Fate, Determinism and Free Will in the Middle Ages, eds. A. Beccarisi, F. Retucci (= Medioevo 42/2017), 126-137;

Каприев, Г. (2017), Мъдрост, разумно познание и диалог според Максим Изповедник, в: Християнство и култура, 10 (2017), 21-25;

Каприев, Г. (2017), Една алтернатива на онтотеологията: от средновековието до днес, в: Архив за средновековна философия и култура, 23/2017, 193-209;

Каприев, Г. (2017), Човеци или личности. Коментар към дебата между митрополитите Йеротей Влахос и Йоан Зизиулас, в: Християнство и култура, 6 / 2017, 101-111 (препечатка в dveri.bg);

Kapriev, G. (2017), Arithmology in the Work of Maximus the Confessor, in: Medieval Bulgarian Art and Letters in a Byzantine Context, eds. E. Balakova, M. Dimitrova, M. A. Johnson, Sofia, 2017, 235-246;

Kapriev, G. (2017), Die Begegnung Moses’ mit Christus (Gregorios Palamas, Triaden, II, 3, 55), in: The Wisdom of God – Die Weisheit Gottes, eds. T. Hainthaler, F. Mali, G. Emmenegger, M. L. Ostermann, Innsbruck – Wien, 2017, 387-394;

Каприев, Г. (2017), Аристотелистката аргументация в Антиритики срещу иконоборците на Теодор Студит и при Иоан Дамаскин, в: Християнство и култура, 3 / 2017, 49-61;

Каприев, Г. (2017), Философията в Хамлет – философията Хамлет, в: Какъв ни е Хамлет. Текстове от академичния семинар в чест на 450-годишнината от рождението на Уилям Шекспир, съст. Евгения Панчева, София, 2017, 79-99;

Каприев, Г. (2017), Европейската интелектуална мрежа Изток-Запад: текст, контекст, крос-контекст и виртуална библиотека. Един случай: Уго Етериано, неговите дебати и техните прочити, в: Пирон. Академично електронно списание за изкуства и култура, бр. 14 (http://piron.culturecenter-su.org/georgi-kapriev-european-intellectual-network/);

Каприев, Г. (2016), Душата, когато не става дума за разума. Византийският поглед, в: Български философски преглед, 6/2016, 132-142;

Kapriev, G. (2016), The Axiomatic Foundations and Reception of Byzantine Philosophy, in: Orthodox Theology & the Sciences, eds. G. Dragas, P. Pavlov, S. Tanev, Sofia – Columbia / Missouri, 2016, 203-211;

Каприев, Г. (2016), Политическата теология и византийската философия, в: Християнство и култура, 9 (2016), 27-38;

Каприев, Г. (2016), Духовната връзка и интелектуалният кръг. Отношенията учител-ученик във Византия, в: Christianitas, Historia, Metaphysica. Изследвания в чест на проф. Калин Янакиев, съст. Сава Кокудев, Мартин Осиковски, София, 2016, 31-47 (препечатка в https://dveri.bg/wrhyd);

Каприев, Г. (2016), Свободна воля и предопределение във византийската традиция, в: Християнство и култура, 6 (2016), 39-47;

Kapriev, G. (2016), Intellektuelle und körperliche Arbeit in der byzantinischen Mönchstradition, in: Geistige und körperliche Arbeit im Mittelalter, eds. G. Mensching, A. Mensching-Estakhr, Würzburg, 2016, 197-210;

Kapriev, G. (2016), Lehrer und Schüler in der geistlichen und geistigen Kultursituation von Byzanz, in: Schüler und Meister (= Miscellanea Mediaevalia 39), eds. A. Speer, T. Jeschke, Berlin – Boston, 2016, 407-422;

Каприев, Г. (2016), Ипостась и энергии, в: Современная болгарская патрология, съст. Г. Каприев, И. Бей, С. Марков, Св. Риболов, Св. Тутеков, Киев, 2016, 27-54;

Георги Каприев, Смилен Марков, Светослав Риболов, Свилен Тутеков (2016), Изследването на отците в България, в: Philosophia: E-Journal of Philosophy and Culture, 14 (2016), 190-208;

Kapriev, G. (2016), Der Synergiebegriff in der byzantinischen Philosophie, in: Kultur- und Wissensgeschichte einer Denkfigur, eds. T. Petzer, S. Steiner, Paderborn, 2016, 33-45;

Каприев, Г. (2016), Философия в Византии и византийская философия (перев. Илья Бей), в: Труди Київскої духовної академиї, 24 (2016), 161-169;

Каприев, Г. (2016), Имаме две очи на душата. Разум и откровение според исихастите на XIII и XIV в., в: Статуи на мисълта. В чест на проф. Иван Младенов, София, 2016, 357-365;

Kapriev, G. (2015), Was heißt „theologisch gebildet“ in Byzanz?, in: Theologie und Bildung im Mittelalter, eds. Gemeinhardt, T. Georges (Archa verbi, Subsidia 13), Münster, 2015, 393-408;

Kapriev, G. (2015), Philosophy in Byzantium and Byzantine Philosophy, in: The Ways of Byzantine Philosophy, ed. M. Knežević, Alhambra, California, 2015, 1-8;

Каприев, Г. (2015), Скотисткото различие между същност и енергия при Георги Схолар и собствените ресурси на паламитската традиция, в: Архив за средновековна философия и култура, 21/2015, 233-266;

Каприев, Г. (2015), Хуго Етериано срещу учението на източните църкви: Filioque и римския примат, в: Теологикон, 4/2015, 155-167;

Каприев, Г. (2015), Византийските философи и Западот по 1204-та (прев. Деян Боболески), във: Филозофска трибина, 18 (2015), 5-21;

Каприев, Г. (2015), Богословското образование във Византия, в: Християнство и култура, 5 (2015), 73-88;

Каприев, Г. (2015), Диjалогот мегу религиите и вредността на молченьето (прев. Кристиан Ташевски), в: Премин, 103-104 / 2015, 64-68;

Kapriev, G. (2014), Das byzantinische Kulturmodell des 12. Jahrhunderts in der Sicht von Hugo Etherianus (ca. 1110/20 – 1182), in: Examina Antiqua, 1 (5) / 2014, 259-277;

Kapriev, G. (2014), The Byzantine Trace, in: Le sujet de lʼacteur. An Anthropological Outlook on Actor-Network Theory, eds. G. Kapriev, M. Russel, I. Tchalakov, Paderborn, 133-143;

Kapriev G., S. Markov (2014), The Aristotelian corpus and Christian Philosophy in Byzantium between the Ninth and Fifteenth Centuries, Readings and Traditions, in: Bulletin de philosophie médiévale 56 (2014), 7-11;

Каприев, Г. (2014), Уникалността на човека през призмата на средновековната понятийна система, в: Средновековният човек и неговият свят. Сборник в чест на 70-та годишнина на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, съст. Р. Костова, Велико Търново, 2014, 39-44;

Каприев, Г. (2014), Безсмисленото като генератор на смисъла, в: Християнство и култура, 10 (2014), 63-69;

Каприев, Г. (2014), Теология и философия във Византия: в търсене на адекватния поглед, в: Християнство и култура, 10 (2014), 108-110;

Kapriev, G. (2014) Die göttliche Gesetzgebung und die Norm der Erkenntnis gemäß Gregorios Palamas, in: Das Gesetz – The Law – La Loi (= Miscellanea Mediaevalia 38), eds. Speer, G. Guldentops, Berlin – New York 2014, 427-436;

Kapriev, G. (2014), Atomo kai Physe. Hypostase kai Prosopo ( D. Pantos), in: Theologia, 85/2014, Athens, 97-105;

Каприев, Г. (2014). Богословски опит и философия в систематичния исихазъм, в: Архив за средновековна философия и култура, 20/2014, 266-283;

Каприев, Г. (2014), Ипостась и ϶нергии (перев. Илья Бей), в: Труди Київскої духовної академиї, 20 (2014), 113-136;

Каприев, Г. (2014), Елинството и византинизмът – четири етюда, в: Литература, култура, действителност (юбилеен сборник за проф. Богдан Богданов), съст. В. Герджикова, Н. Панова, Д. Илиев, София, 2014, 143-148;

Каприев, Г. (2014), Връзката „история-метафизика“ – осева точка на византийската философия, в: Християнство и култура 1 (2014), 30-36 (препечатка в: http://dveri.bg/994yr);

Каприев, Г. (2013), Историографският концепт на Паисий Хилендарски и средновековното историческо мислене, в: Паисиеви четения. 250 години „История славянобългарска“, Пловдив, 2013, 115-126;

Каприев, Г. (2013), Ипостас и енергии, в Теологикон, т. 2, Велико Търново, 2013, 26-52;

Каприев, Г. (2013), Византийската философия: културно-контекстуални преводи и преноси, в: Peregrinations of the Text: Reading, Translation, Rewriting. Essays in Honour of Alexander Shurbanov, eds. E. Pancheva, C. Stamenov, M. Pipeva, G. Niagolov, Sofia, 2013, 289-297;

Каприев, Г. (2013), Философия във Византия и византийската философия, в: Християнство и култура 6 (2013), 85-92;

Kapriev, G. (2012), Axiomatische Gründe und Geschichtlichkeit: Die byzantinische Philosophie und ihre gegenwärtige Rezeption, in: Welt der Gründe (= Deutsches Jahrbuch Philosophie, Bd. 4), eds. J. Nida-Rümelin, E. Özmen, Hamburg, 2012, 671-680;

Kapriev, G. (2012), Die Verurteilung von Konstantinopel 1368 – Universalansprüche und Provinzialisierung, in: Universalità della ragione. Pluralita delle filosofie nel Medioevo, eds. A. Musco, R. Gambino, L. Pepi, P. Spallino, M. Vasallo, Palermo, 2012, t. 1, 179-194;

Каприев, Г. (2012), „Консерватизъм“ и „иновация“ във византийската култура през XIII-XV в., в: Црквене студиjе, 9 (2012), 65-77;

Kapriev, G. (2012), Commission VIII: Byzantinische Philosophie (2007-2012), in: Bulletin de philosophie médiévale 54 (2012), 47-54;

Каприев, Г. (2012), Божественото законодателство и нормата на познанието според св. Григорий Палама, в: Теологикон, т. 1, Велико Търново, 89-100;

Каприев, Г. (2012), Теология и философия: ракурси към отношенията между тях във византийската философия, в: Трудове на катедра теология (ПУ, ФИФ), т. 1, съст. Д. Киров, Е. Арнаудова, М. Ангелов, Пловдив, 2012, 97-103;

Kapriev, G. (2012), Die “Konservativen” und die “Neuerer” in der Palaiologenzeit, в: Philosophia: E-Journal of Philosophy and Culture – 2/2012 (http://philosophy-e.com/die-konservativen-und-die-neuerer-in-der-palaologenzeit/);

Каприев, Г. (2012), Византийская философия: понятие, аксиоматика, рецепция (перев. Илья Бей), в: http://www.bogoslov.ru/text/2686964.html;

Kapriev, G. (2012), Der Wahrheitsbegriff bei Maximus Confessor, in: Wahrheit und Geschichte. Die gebrochene Tradition metaphysischen Denkens, Festschrift für G. Mensching, eds. A. Mensching-Estakhr, M. Städtler, Würzburg, 2012, 137-151;

Каприев, Г. (2012), Мјесто и смисао философије по учењу Григорија Паламе (прев. Миконя Кнезевич), в: Средњовјековна философија. Теме и проблеми, приредио Борис Б. Брајовић, Сарајево, 2012, 177-185;

Каприев, Г. (2012), Историчността и темпоралността – основни елементи на византийската философия, във: Philosophia: E-Journal of Philosophy and Culture – 1/2012 (https://philosophia-bg.com/archive/philosophia-1-2012/historicity-and-temporalityc-elements-of-byzantine-philosopy/#_ftn19), 55-66;

Каприев, Г. (2012), Диалогът между религиите и стойността на мълчанието, в: Християнство и култура, 1 (2012), 105-113;

Kapriev, G. (2011) Was hat die Philosophie mit der Theologie zu tun? Der Fall Byzanz, in: Byzantine Theology and its Philosophical Background, eds. A. Rigo, P. Ermilov, M. Trizio (= Studies in Byzantine History & Civilization, 4), Turnhout, 2011, 4-16;

Каприев, Г. (2011), Византийската философия: понятие, аксиоматика, рецепция, в: Архив за средновековна философия и култура, 17/2011, 7-31;

Каприев, Г. (2011), Философия и богословие: византийската връзка, в: Християнство ислям и източни религии: нормативен текст и социокултурен контекст, съст. С. Евстатиев, Изток-Запад, София, 2011, 21-34;

Каприев, Г. (2011), Какви са им латините? Византийските интелектуалци и Западът след 1204 г., в: Nomina essentiant res. В чест на Цочо Бояджиев, съст. Г. Каприев, Изток-Запад, София, 2011, 157-196;

Kapriev, G. (2011), Lateinische Einflüsse auf die Antilateiner. Philosophie versus Kirchenpolitik?, in: Greeks, Latins and Intellectual History 1204-1500, eds. M. Hinterberger, C. Schabel, Leuven – Paris – Walpole, MA, 2011, 385-395;

Kapriev, G. (2011), Der Synergiebegriff der byzantinischen Philosophie und seine gegenwärtigen Anwendungen, in: http://www.zflprojekte.de/synergie/doku.php?id=features:kapriev.

Каприев, Г. (2011), Съществуването като онтологически приоритет при св. Максим Изповедник, в: Philosophy in Global Change, Jubilee volume dedicated to the 65^th anniversary of Burkhard Mojsisch, ed. Tengiz Iremadze, Tbilisi, 2011, 99-108;

Каприев, Г. (2011): Аксиоматика, историчност, рецепция: византийската философия и нейните съвременни проекции, в: Християнство и култура, 2 (2011), 20-29;

Kaprief, Gk. (2010): Ἡ σύγχρονη ἔρευναγιὰ τὴ βυζατινὴ φιλοσοφία, in: Sunaxh, 115 (2010), 50-60;

Kapriev, G. (2010): The body as coordinator of natural and supernatural energies in human beings in Maximus the Confessor and Gregory Palamas, in: The Wedding Feast, ed. Paul Ladouceur, Proceedings of the Colloquia of Orthodox Theology of the Universite de Sherbrooke, 2007-2008-2009, Montreal Insitute of Orthodox Theology, Alexandra Press, Montreal, 2010, 103-112;

Каприев, Г. (2010): Свободните и полезните изкуства според нормата на монашеския живот във Византия, в: Християнство и култура, 2 (2010), 47-56;

Dontcheva A., G. Kapriev (2009): The Illuminated Initial as the Sign of the World, in: Semiotics 2008, eds. J. Deely, L. Sbrocchi, Ottawa, 2009, 78-86;

Kapriev G., I. Tchalakov (2009): Actor-Network Theory and Byzantine Interpretation of Aristotle’s Theory of Action: Three Points of Possible Dialogue, in: Yearbook of the Institute for Advanced Studies on Science, Technology and Society, Volume 57, eds. A. Bamme, G. Getzinger, B. Wieser, München – Wien, 2009, 207-238;

Каприев, Г. (2009): Платонизмът във Византия, в: Християнство и култура, 2 (2009), 6-17;

Kapriev. G.(2009) The “Case of Holy Synod of the Bulgarian Orthodox Church (Metropolitan Inokentiy)“ and the European Case, in: Error of Yudgment, ed. G. Todorov, Sofia, 2009, 16-21;

Каприев, Г. (2008): Латински влияния върху анти-латините. Философия срещу църковна политика?, в: Християнство и култура, 8 (2008), 72-80;

Каприев, Г. (2008): Мястото на изкуството и изготвянето на свещени образи във византийската традиция, в: Архив за средновековна философия и култура, 14/2008, 15-27;

Каприев, Г. (2008): Претенции за универсализъм и съзнателно провинциализиране: Православната и Католическата църкви след 1368 г., в: Християнство и култура, 2 (2008), 91-105;

Каприев, Г. (2008): Понятието ‘опит’ при Григорий Палама, в: Човекът в текста. Юбилеен сборник в чест на Стоян Атанасов, София, 2008, 401-410;

Kapriev, G. (2008): Der Balkan lebt, in: Das Schweigen des Theaters – der Regisseur Dimiter Gotscheff, eds. P. Staatsmann, B. Schultke, Berlin, 123-128;

Kapriev, G. (2007): Die Ablehnung der platonischen Ideen in der byzantinischen Tradition, in: Was ist Idee?, eds. G. Kapriev, G. Mensching, Hannover, 49-61;

Kapriev, G. (2007): Der Gebrauch der Vernunft und die Offenbarung gemäß Gregorius dem Theologen, Maximus Confessor und Johannes Damascenus, in: De usu rationis. Vernunft und Offenbarung im Mittelalter, ed. G. Mensching, (= Contradictio 9), Würzburg, 2007, 32-48;

Kapriev, G. (2007): Atheismus, Säkularisierung oder theologische Ignoranz? Die Situation Bulgariens, in: Atheismus und Säkularisierung oder Wie religiös sind noch die Bürgergesellschaften Europas?, ed. H. Badura, Krems an der Donau, 2007, 155-164;

Каприев, Г. (2007): Съвременните изследвания по византийска философия, в: Ето. Списание за култура, бр. 1, 168-176;

Kapriev, G. (2007): Byzanz. Eine Kultur des unerschöpflichen Logos und der spärlichen Schriftproduktion, in: Vom Körper zur Schrift, eds. M. Schnitter, E. Vavra, H. Wenzel, Sofia, 2007, 15-30;

Kapriev, G. (2007): Gott der Vater bei Maximus Confessor und Johannes Damascenus und die Rezeption in der byzantinischen Tradition, in: Gott Vater und Schöpfer, eds. Y. De Andia, L. Hoffrichter, Innsbruck –Wien, 2007, 159-170;

Каприев, Г. (2007): Човешкото тяло според Максим Изповедник и Григорий Палама, в: Алтера Академика I/1, 13-26;

Каприев, Г. (2007): Евсевий Кесарийски: една ранна иконоборческа аргументация, в: Архив за средновековна философия и култура 13/2007, 24-31;

Чалъков, И., Г. Каприев (2007): Социология на промяната и претърпяването, в: Минало и съвремие: 60 години след Иван Хаджийски. Материали от теоретичната конференция, посветена на 60-годишнината от гибелта на Иван Хаджийски, Троян – 4 и 5 октомври 2004 г., изд. В. Топалова, В. Кожухарова, Троян, 2007, 63-83;

Kapriev, G. (2006): The Modern Study of Byzantine Philosophy, in: Bulletin de philosophie médiévale 48, Leuven, 3-13;

Kapriev, G. (2006): Die gottgebührenden Phantasien und die Gottesschau bei Photios, in: Intellect and Imagination (= Rencontres de philosophie médiévale, 11), eds. M. C. Pacheco / J. F. Meirinhos, Turnhout, 2006, 473-481;

Каприев, Г. (2006): Ритуали на знанието във Византия, в: Известия (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски”, хуманитарен факултет), том 6, 2006, 114-117;

Kapriev, G. (2006): Es sind zwei Augen der Seele. Vernunft und Offenbarung gemäß der Hesychasten des 13. und 14. Jahrhunderts, in: Vernunft und Offenbarung, hg. G. Kapriev, G. Mensching, Sofia, 2006, 57-69;

Kapriev, G. (2006): Die nicht-psychologische Deutung des Menschen bei Gregorios Palamas, в: Архив за средновековна философия и култура 12/2006, 187-198;

Kapriev, G. (2006): Rituale des Wissens in Byzanz, in: Ius et ritus. Rechtshistorische Abhandlingen über Ritus, Macht und Recht, ed. I. Billiarsky, Sofia, 2006, 75-81;

Kapriev, G. (2006): Das intellektuelle Spiel und der Ernst der Geschichte. Die „syllogistische Häresie“ des Photios und ihre Rezeption, in: Philotheos 6/2006, 203-207;

Kapriev G. (2005): Die Eucharistie Diskussion im lateinischen Mittelalter und ihre Inkommensurabilität mit der östlichen Tradition, in: The Eucharist in Theology and Philosophy, eds. I. Perczel, R. Forrai, G. Gereby, Leuven, 2005, 209-227;

Бояджиев, Ц., Г. Каприев (2005): “Един автентичен европейски символ: Света София в Константинопол”, в: Около Умберто Еко. Семиотика и идентичност, изд. И. Знеполски, София, 2005, 206-221;

Каприев, Г. (2005): Иконата и иконопочитанието в перспективата на тяхното историческо определяне и утвърждаване, в: Християнство и Култура, 4 (2005), 87-95;

Каприев, Г. (2005): Интелектуалната игра и сериозността на историята (Фотиевата “силогистична ерес” и нейната рецепция), в: Играта през средновековието, съст. Ц. Бояджиев, София, 2005, 42-51;

Tchalakov, I., Kapriev, G. (2005): The Limits of Causal Action: Actor-Network Theory Notion of Translation and Aristotle’s Notion of Action, in: Yearbook of the Institute for Advanced Studies on Science, Technology and Society, V. 47, (eds.) A. Bamme, G. Getzinger, B. Wieser, München – Wien, 2005, 389-433;

Kapriev, G. (2005): Ein bewundernswerter historischer Brennpunkt. Die Rezeption des Nikolaus von Kues bei Aleksej Losev, in: Cusanus-Rezeption in der Philosophie des 20. Jahrhunderts, edd. K. Reinhardt und H. Schwaetzer, Regensburg, 2005, 191-209;

Kapriev, G. (2005): A bolondság születése az ész diadalaból, in: Pro Philosophia Füzetek 44/2005, 219-236;

Kapriev, G. (2004): Der Begriff „Erfahrung“ bei Gregorios Palamas, in: Quaestio, 4 (2004) 137-147;

Kapriev, G. (2004): Zeitlichkeit und Geschichtlichkeit als Grundelemente der byzantinischen Philosophie, in: Die Geschichtlichkeit des philosophischen Denkens, edd. G. Kapriev, G. Mensching, Sofia, 2004, 58-71;

Kapriev, G. (2004): Die menschliche Natur in Christus nach Maximus Confessor und Iohannes Damascenus, in: Christus bei den Vätern, edd. Y. de Andia / P. L. Hofrichter, Wien, 2004, 259-270;

Каприев, Г. (2004): Раганьето на лудоста от триумфот на разумот, във: Филозофиjа, 12, 13-29;

Каприев, Г. (2004): Богоприличните фантазии и богосъзерцанието при Фотий, в: Разум и възвишеност (в чест на проф. Д. Аврамов), съст. Ц. Бояджиев / Б. Кунчев, София, 109-118;

Каприев, Г. (2004): Мълчанието при Лудвиг Витгенщайн и Григорий Палама, в: Пътища на философията в съвременния свят, съст. И. Райнова, П. Димитров, Г. Ангелов, София, 71-79;

Kаприев, Г. (2004): Раждането на лудостта от триумфа на разума, в: Критика и Хуманизъм, 1/2004, 63-79;

Tz. Boiadjiev, G. Kapriev, A. Speer (2004): Das Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur und die Entwicklung der philosophischen Mediävistik in Bulgarien, in: Philosophie in Südosteuropa, съст. Г. Каприев, Изток-Запад, София, 47-53;

Kapriev, G. (2004): Bogdan Filow – Das Lebensdrama eines Akademikers, in: Iubilet cum Bonna Rhenus, ed. J. P. Clausen, Berlin, 61-79;

Каприев, Г. (2004): Трансценденталии и енергии. Два модела на средновековната философия (Тома от Аквино и Калист Ангеликуд), в: Архив за средновековна философия и култура 10/2004, 155-183;

Каприев, Г. (2004): Два травматични сюжета. Православието очи в очи с национализма и либерализма, в: Християнство и култура 1 (2004), 56-72;

   Препечатка в: Християнство и култура, 10 години Християнство и култура (2011), 89-106;

Каприев, Г. (2004): Диалогът Изток – Запад през Средните векове: една продуктивна версия. Дебатът между Анселм Хавелбергски и Никита Никомидийски за изхождението на Светия Дух, в: Civitas divino-humana (в чест на проф. Г. Бакалов), изд. Ц. Степанов, В. Вачкова, София, 347-362;

Kapriev, G. (2003): Transzendentalien und Energien. Zwei Modelle mittelalterlicher Philosophie (Thomas von Aquin und Kallistos Angelikudes), in: Miscellanea Mediaevalia, Bd. 30, ed. M. Pickavé, Berlin – New York, 2003, 433-453.

Каприев, Г. (2003): Генезисът на позитивната идея за прогрес в западноевропейската култура (Анселм епископ Хавелбергски, Диалози, книга първа), в: Около Райнхарт Козелек. Историческо време и темпоралност, изд. И. Знеполски, София, 133-148;

Каприев, Г. (2003): Богопознание. Неспознавателността и спознавателността на Бога, в: Успение 5/2003, 69-72;

Каприев, Г. (2003): Срещата на Моисей с Христа (св. Григорий Палама, Триади, II, 3, 55), в: Архив за средновековна философия и култура 9/2003, 191-199;

Kapriev, G. (2002): Gibt es eine byzantinische Philosophie?, in: Ostkirchliche Studien 1/2002, 3-28;

Kapriev, G. (2002): The Cultural Identity of Medieval Bulgaria, in: Rethinking the Transition, ed. I. Znepolski, K. Tchervenkova, A. Kiossev, Unversity Press, Sofia, 355-365;

Каприев, Г. (2002): Политическата философия на Тома от Аквино (според неговия трактат De regimine principum), в: Разум 2, 88-103;

Каприев, Г. (2002): Дебатът за причастието в латинското средновековие и неговата несъизмеримост с източната традиция, в: Архив за средновековна философия и култура 8, 27-48;

Kapriev, G. (2001): Das Schweigen bei Ludwig Wittgenstein und Gregorios Palamas, in: Philotheos 1/2001, 144-149;

Каприев, Г. (2001): Българската школа по философска медиевистика, в: Критика и Хуманизъм, 1/2001, 105-124;

Kapriev G. (2000): Die antiapophatische Deutung des Dionysius bei Gregorios Palamas, in: Die Dionysius-Rezeption im Mittelalter (= Rencontres de philosophie médiévale, 9), eds. T. Boiadjiev, G. Kapriev, A. Speer, Brepols, Turnhout, 123-155;

Kapriev G. (2000): Die “errores graecorum” und die ekphansis aidios. Das Zweite Konzil von Lyon – Anstoss zu einer neuen theologischen und philosophischen Entwicklung in Byzanz?, in: Miscellanea Mediaevalia, Bd. 27, edd. J. A. Aertsen u. A. Speer, Walter de Gruyter, Berlin – New York, 574-603;

Kapriev G. (2000): Eodem sensu utentes? Die Energienlehre der “Griechen“ und die causae primordiales Eriugenas, in: Tübingener Theologische Quartalschrift, 4/2000, 289-307;

Каприев, Г. (2000): Интелектуалците-християни. Присъствието им сред българската културна ситуация и в медийното й пространство, в: Медии и преход, изд. Г. Лозанов, Л. Деянова, О. Спасов, София, 162-181;

Каприев, Г. (2000): Митове, медии, средновековие, в: Митове и медии, изд. Г. Лозанов, О. Спасов, София, 2000, 135-150;

Каприев, Г. (2000): Културната идентичност на средновековна България, в: Нова публичност. Българските дебати 1999, изд. А. Хранова, София, 2000, 115-119,

английски превод: Kapriev, G., The Cultural Identity of Medieval Bulgaria, in: New Publicity. Bulgarian Debates in 1999, ed. A. Hranova, Sofia, 2000, 131-136;

Kаприев, Г. (2000): Краят на хилядолетието, видян през неговото начало, в: Мислите, извънреден брой на сп. Мирна, 9-16;

Каприев, Г. (1999): “Превърнатите форми“ – бележки в полето на текста и контекста, в: Критика и Хуманизъм, 6/1999, 61-70;

Каприев, Г. (1999): Кръговете на идентичността и византинизмът, в: Език и литература 2, 158-171;

Kapriev, G. (1999): Christian Values and Modern Bulgarian Culture, in: Creating Democratic Societes: Values and Norms (Bulgarian Philosophical Studies, II), eds. P. Makariev, A.M. Blasko, A. Davidov, Washington, 229-237;

Kapriev, G. (1998): Stellung und Sinn der Philosophie in der Lehre des Gregorios Palamas, in: Miscellanea Mediaevalia, Bd. 26, eds. J. A. Aertsen u. A. Speer, Walter de Gruyter, Berlin – New York, 939-946;

Kapriev, G. (1998): Räumlichkeit (Raum und Zeit) bei Anselm von Canterbury, in: Miscellanea Mediaevalia, Bd. 25, eds. J. A. Aertsen u. A. Speer, Walter de Gruyter, Berlin – New York, 229-248;

Kapriev, G. (1997): Systemelemente des philosophisch-theologischen Denkens in Byzanz. Zum Dialog Theophanes des Gregorios Palamas, in: Recherches de Théologie et Philosophie médiévales, 64/2, 263-290;

Каприев, Г. (1997): Българският спор за расизма през 30-те години на ХХ век: философски и общокултурни перспективи, в: Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немска култура в България, съст. А. Натев, София, 1997, 329-342;

Каприев, Г. (1997): Eodem sensu utentes? “Гръцкото” учение за енергиите и “causae primordiales” при Джон Скот Ериугена, в: Архив за средновековна философия и култура 4/1997, 70-94;

Каприев, Г. (1997): Антропологическият проблем при МакИнтайр и Маркс, в: Демократически преглед, книга 34 (зима ’97/98), 455-471;

Kapriev, G. (1996): Bemerkungen über den Kommentar des Thomas von Aquin zu ‘De Divinis Nominibus’ des Dionysius Pseudo-Areopagita, liber IV, lectio 1, in: Архив за средновековна философия и култура 3/1996, 20-32; български превод: Бележки по коментара на Тома от Аквино към ‘За имената Божии’ на Дионисий Псевдо-Ареопагит, в: ibid., 162-174;

Каприев, Г. (1995): Специфика на времето при Анселм от Кентърбъри, във: Философски алтернативи 4/1995, 73-83;

Каприев, Г. (1995): Диалог и диалектика на битието при Анселм от Кентърбъри, в: Архив за средновековна философия и култура 2/1995, 89-115;

Kapriev, G. (1995): Individualität und Personalität bei Anselm von Canterbury, in: Miscellanea Mediaevalia, Bd. 24, edс. J. A. Aertsen, A. Speer, Walter de Gruyter, Berlin – New York, 355-357;

Kapriev, G. (1994): Das Naturalisieren der Geschichtsschreibung nach dem 12. Jahrhundert (der Bedeutungswandel von persona, locus und tempus), in: Miscellanea Mediaevalia, Bd. 22, edс. I. Craemer-Ruegenberg, A. Speer, Walter de Gruyter, Berlin – New York, 846-859;

Kapriev, G. (1991): Der Mensch als kosmisches Atom in der mittelalterlichen Historiographie (9.-11. Jahrhundert), in: Miscellanea mediaevalia, Bd. 21/1, ed. A. Zimmermann, Walter de Gruyter, Berlin – New York, 28-40;

Каприев, Г. (1991): Аврелий Августин, във: PHILOSOPHIA, Учебник за 11 клас, София 1991, 225-235;

Каприев, Г. (1991): Учението за йерархията на Псевдо-Дионисий Ареопагит и западноевропейската средновековна култура, във: Философски преглед 4/1991, 31-50;

Каприев, Г. (1991): Средновековната ученост (9.-11. в.), в: Критика и Хуманизъм 1/1991, 139-159;

Каприев, Г. (1991): Импровизации върху “втората философия” на Парменид, във: Философска мисъл 8/1991, 41-48;

Каприев, Г., В. Дишев (1988): Персона – личност – свободна индивидуалност, в: Социологически преглед 5/1988, 21-44;

Деянов, Д., Г. Каприев (1988): “Хегеловата логика” на Маркс, във: Философска мисъл, 8/1988, 66-72;

Капиев, Г. (1987): Историк и история в западноевропейското средновековие, в: Социологически преглед, Извънреден брой / 1987, 113-133;

Каприев, Г. (1985): Конрад Лоренц и обратната страна на огледалото, във: Философска панорама, 3-4/1985, 54-55;

Каприев, Г. (1985): Две схващания за раннохристиянската представа за времето, във: Философска панорама 3-4/1985, 69-70;

Г. Статии в енциклопедии, речници, справочници

Kapriev, G. (2011), Gregory Akindynos, in: H. Lagerlund (ed.), Encyclopedia of Medieval Philosophy (Springer Verlag, Dordrecht – Heidelberg – London – New York, 2011), 437-439;

Kapriev, G. (2011), Gregory Palamas, in: H. Lagerlund (ed.), Encyclopedia of Medieval Philosophy (Springer Verlag, Dordrecht – Heidelberg – London – New York, 2011), 444-446;

Kapriev, G. (2011), Nicholas Chamaätos Kabasilas, in: H. Lagerlund (ed.), Encyclopedia of Medieval Philosophy (Springer Verlag, Dordrecht – Heidelberg – London – New York, 2011), 873-875;

Kapriev, G. (2010), Byzantine Philosophical Treatises, in: A. Classen (ed.), Handbook of Medieval Studies. Terms, Methods, Trends, vol. 1 (Walter de Gruyter Verlag, Berlin – New York, 2010), 185-194;

Kapriev, G. (2009), VII.7. Wichtige Stationen der Wirkungsgeschichte. Byzanz, in: Christoph Horn/Jörn Müller/Joachim Söder (eds.), Platon-Handbuch (Metzler Verlag, Stuttgart – Weimar, 2009), 433-439; Второ издание: 2017 г., 446-451;

Kapriev, G. (2006), Kydones, Demetrios, in: D. Berger; J. Vijgen (eds.), Thomisten-Lexikon (Nova et Vetera, Bonn, 2006) col. 346-354;

Kapriev, G. (2006), Kydones, Prochoros, in: D. Berger; J. Vijgen (eds.), Thomisten-Lexikon (Nova et Vetera, Bonn, 2006) col. 354-358;

Каприев, Г. (2003): Християнство, в: Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 4, съст. Л. Грашева, (Академично издателство, София, 2003), 426-442;

Kapriev, G. (2000): Gennadios II., in: Metzler Lexikon christlicher Denker, ed. M. Vinzent, (Verlag J.B. Metzler, Stuttgart – Weimar, 2000), 271-272;

Kapriev, G. (2000): Gregorios Palamas, in: Metzler Lexikon christlicher Denker, ed. M. Vinzent, (Verlag J.B. Metzler, Stuttgart – Weimar, 2000), 295-296;

Д. Предговори, послеслови, бележки

(2019) Константин Цицелков, в: Християнство и култура, 9 (2019), 76;

(2019) Предговор, в: Радичков на 90, София, 5-6;

(2019) Думи от съставителя, в: Sine arte scientia nihil est. Изследвания в чест на проф. дфн Олег Георгиев, съст. Г. Каприев, София, 9-12;

(2019) Ц. Бояджиев, О. Георгиев, К. Янакиев, Г. Каприев, „Предговор“ в: Каква ни е Хекуба? За историята на философията, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2019, 7-8;

(2019) Тайфунът „Тук с Гогол“, в: Николай Петков, Тук, с Гогол, Изток-Запад, София, 2019, 7-9;

(2018) Симеон Димитров и неговото местожителство във Вселената, в: Симеон Димитров, Състояния на съзнанието, Изток Запад, София, 2018, 5-9;

(2017) „Errores graecorum“ и Εκφανσις Αιδιος. Лионский собор 1274 г. – толчок к новому богословскому и философскому развитию в Византии? – Предисловие в: Святой Фома Аквинский, Contra errores Graecorum. Против ошибков греков. Опровержение греческих заблуждений (перев. Илья Бей), Киев, 2017, 7-48;

(2017) [без заглавие] послеслов към Цочо Бояджиев, Обратното на слънчогледа. Избрани стихотворения, София, Издателство за поезия Да, 2017;

(2017) Какво става?, в: Драматургия Аскеер 2017 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 13), 31-35;

(2017) Борхес и границите, в: Николай Петков, Борхес и другите – там, София, Изток-Запад, 2017, 7-11;

(2016) Патристические исследования в Болгарии (със С. Марков, Св. Риболов, Св. Тутеков), в: Современная болгарская патрология, съст. Г. Каприев, И. Бей, С. Марков, Св. Риболов, Св. Тутеков, Киев, 2016, 9-26;

(2016) Градивното случайно, в: Иван Билярски, Срещи, София, Агата, 2016, 7-10;

(2015) Много и малко, в: Драматургия Аскеер 2015 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 11), 43-47;

(2014) Le sujet de lʼacteur. An Anthropological Outlook on Actor-Network Theory (c Мартин Русел и Иван Чалъков), Wilhelm Fink Verlag, Paderborn, 7-8;

(2014) Думи за въведение, в: Антоанета Дончева, Азът и Другият в западноевропейската култура на ХХ в., София, Изток-Запад, 2014, 9-11;

(2014) T. Boiadjiev, G. Kapriev, A. Speer [Ohne Titel], in: Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur XX (2014), 7-8;

(2014) Юбилейни фрагменти, в: Драматургия Аскеер 2014 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 10), 5-12;

(2014) Греди Асса – разказвачът на светове / Greddy Assa – a Storyteller of a World, в: Греди Асса, Живопис (каталог), София, 2014, 13-19;

(2013) Щом отпаднат границите между истинското и неистовото, в: Николай Петков, Кирил и Хипатия, Изток-Запад, София, 2013, 7-9;

(2013) Залогът Иисус, в: Светослав Риболов, Изворът на асирийското и халдейското християнство. Сотириология и христология в съчиненията на Теодор Мопсуестийски (352-428), Изток-Запад, София, 2013, XI-XVI;

(2013) Редът на нещата, в: Драматургия Аскеер 2013 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 9), 43-48;

(2012) Живият живот на „свещеническата проза, в: Николай Петков, Стадионът на старата госпожа, Сиела, София, 7-10;

(2012) Качествата на количеството, в: Драматургия Аскеер 2012 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 8), 41-46;

(2011) Предговор на съставителя, в: Nomina essentiant res. В чест на Цочо Бояджиев, Изток-Запад, София, 9-13;

(2011) Съвременните и всевремевите измерения на метафизичното мислене, в: Андреас Шпеер, Метафизичното мислене: крехка конвергенция, Изток-Запад, София, 11-17;

(2011) Милена Лилова, Георги Каприев, Поклон пред Радичков, в: Летене по Радичков, Анубис, София, 5;

(2011) Георги Каприев, Петя Янева, Предговор, във: Филотей Кокин, За Таворската светлина, editio princeps (= Bibliotheca Christiana, N 18), Изток-Запад, София, 7-14;

(2011) Към самите неща, в: Драматургия Аскеер 2011 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 7), 39-43;

(2010) Ситуация и истории, в: Драматургия Аскеер 2010 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 6), 35-40;

(2009) Несериозността да си важен, в: Румен Бальозов Колко е важно да бъдеш несериозен, Изд. Пет плюс, София, 2009, 217-222;

(2009) Противоземята „Сфумато”, в: Мария Вандова, Никола Вандов, Театрална работилница Сфумато 1989-2009, София, 2009, 10;

(2009) Картинка в картинката, в: Драматургия Аскеер 2009 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 5), 24-28;

(2008) Анселм: радикалният разум на вярващата душа, в: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 7-10;

(2008) Първият християнски метафизик на Запада, в: Аниций Манлий Северин Боеций, Теологическите трактати. За утешението на философията (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 7-11;

(2008) Бележки към: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 13-417;

(2008) Бележки към: Боеций, Теологическите трактати, в: Аниций Манлий Северин Боеций, Теологическите трактати. За утешението на философията (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 15-63;

(2008) Бележки към: Бонавенура, „За знанието Христово, въпрос 4” и „За тройния път или огънят на любовта”, в: Бонвентура, Избрани произведения (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 85-138;

(2008) Недискретният чар на архивирането, в: Драматургия Аскеер 2008 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 4), 5-9;

(2008) Трети международен фестивал на християнските изкуства и култура, в: Архив за средновековна философия и култура XIV, 7-8;

(2007) Диалозите и противостоенията на Анселм Хавелбергски, в: Анселм Хавелбергски, Диалози, София, Изток-Запад (Bibliotheca christiana, series nova, N 15), 7-56;

(2007) Kapriev, G., G. Mensching, Vorwort, in: Was ist Idee?, Wehrhahn Verlag, Hannover, 7-8;

(2007) Дефицитите на демокрацията през увеличителното стъкло процес на века, в: Жерминал Чивиков, Делото Милошевич. Бележки на наблюдателя, Култура, София, 2007, 5-11; – препечатка в Море, 2/2010, 226-229;

(2007) Аскезата Пирандело, в: Антоанета Дончева, Маската – свобода и затвор, Изток-Запад, София, 2007, 7-12;

(2007) Противоборството и заедността на Кръста и сферата, в: Д.К. Честъртън, Кълбо и Кръст, Омофор, София, 2007, 5-8;

(2007) Традиция и жестове в културата, в: Драматургия Аскеер 2007 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 3), 14-18;

(2007) Втори фестивал на християнските изкуства и култура, в: Архив за средновековна философия и култура XIII, 7-9;

(2006) Разкопки в руините на вавилонската кула, в: Морис Оландер, Археология на езиците, ЛИК, София, 2006, 11-22;

(2006) Kapriev, G., G. Mensching, Vorwort, in: Vernunft und Offenbarung, Sofia, 2006, 7-8;

(2006) Speer, A., G. Kapriev, Zur Einführung, in: Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur XII, 9-10;

(2006) Шпеер, А., Г. Каприев, Вместо въведение, в: Архив за средновековна философия и култура XII, 7-8;

(2006) Послеслов към: Юрген Хабермас / Йозеф Ратцингер, Диалектика на секуларизацията. За разума и религията, София, 2006;

(2006) “Аскеер“ за съвременна българска драматургия II, в: Драматургия Аскеер 2006 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 2), 12-14;

(2005) Zum Thema/Introductory (Die byzantinische Philosophie angesichts der lateinischen mittelalterlichen Philosophie und der gegenwärtigen Fragestellungen der europäischen Kultur), in: Synthesis Philosophica 39, 3-6;

(2005) Боеций: първият латински метафизик, в: Боеций, Утешението на философията (= Bibliotheca christiana, Series nova 14), София 2005, 7-11;

(2005) Библиотека Аскеер, в: Драматургия Аскеер 2005 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 1), 18-19;

(2005) Послеслов към: Иван Драгоев, Записките на един пилигрим, София, 2005;

(2004) Einleitung, in: Philosophie in Südosteuropa, Изток-Запад, София, 7-13;

(2004) Kapriev, G., G. Mensching, Vorwort, in: Die Geschichtlichkeit des philosophischen Denkens, edd. G. Kapriev und G. Mensching, Sofia, 7-8;

(2004) Богдан Филов: драмата на един академичен интелектуалец в България, в: Богдан Филов, Софийската църква „Св. София“. Софийската църква „Св. Георги“, изд. Изток-Запад, София, 7-24;

(2004) Алберт Цимерман: учителят по философия, в: Алберт Цимерман, Тома от Аквино, София, Изток-Запад, 2004, 9-15;

(2004) Послеслов към Иван Кулеков/Анри Кулев, Един български виц, София, 2004;

(2003) Попътни думи, в: Бисерка Рачева, Литературни пространства, София, 2003;

(2003) Предисловие, в: Георги Тодоров, България, Православието, историята, София, 2003;

(2002) Послеслов към: Иван Драгоев, Мит и идентичност или защо Едип няма комплекс, София, 2002;

(2002), Kapriev, G., A. Speer, Zur Einleitung, in: Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur 8, 9-11;

(2002) Каприев, Г.,А. Шпеер, Думи за въвеждане, в: Архив за средновековна философия и култура 8, 13-15;

(2002) Предговор, в: Уилям Окам, Избрано, София (Bibliotheca christiana, Series nova N 10), 7-8;

(2002) Предговор, в: Анселм Кентърбърийски, Четири диалога, София (Bibliotheca christiana, Series nova N 6), 7-8;

(2002) Диспут с Пир – протоколираният ход на мисълта, в: Максим Изповедник, Диспут с Пир, София, 5-9;

(2002) Предизвикателството ‘учебник по философия на средновековието’, в: Рихард Хайнцман, Философия на средновековието, София, 13-16;

(2002) [без заглавие] (за Константин Димитров, Обичан съм, значи съществувам, в К. Димитров, Мисли, София, 2002, с. 278);

(2001) Анселм Кентърбърийски, в: Анселм Кентърбърийски, Защо Бог стана човек, София, (Bibliotheca christiana, Series nova N 5), 9-11;

(2000) Boiadjiev, T., G. Kapriev, A. Speer, Einleitung, in: Die Dionysius-Rezeption im Mittelalter, Turnhout, 2000, vii-xii;

(2000) Boiadjiev, T., G. Kapriev, A. Speer, Vorwort, in: Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur 6, vii-x;

(2000): Случаят Сен Гален, в: Екехарт IV, Историите на манастира “Сен Гален“, София, 5-9;

(1998) Предговор, в: Джон Дънс Скот, За първия принцип, София (Bibliotheca christiana, Series nova N 1), 7-8;

(1996) Boiadjiev, T, G. Kapriev, A. Speer, Vorwort, in: Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur 3, 5-9;

(1996) Бояджиев, Ц., Г. Каприев, А. Шпеер, Предговор, в: Архив за средновековна философия и култура 3, 149-152;

(1994) Бояджиев, Ц., Г. Каприев, [Без заглавие] въведение в Архив за средновековна философия и култура 1, 4.

(1993) Бележки, в: Жак льо Гоф, Интелектуалците през средновековието, София, 1993, 143-158;

(1993) Предговор в: Георги Караджов, Треви, Бургас, 1993, 3-4;

Е. Научно-популярни, публицистични и литературни текстове

(2020) 24th Annual Colloquium of the S.I.E.P.M.: “The Dionysian Traditions”, in: Bulletin de philosophie médiévale 62 (2020), 363-372;

(2020) A. Speer, G. Kapriev, EGSAMP Summer school 2019: “Die dionysischen Traditionen”, in: Bulletin de philosophie médiévale 62 (2020), 372-375;

(2020) „Моливът на Радичков“, в: Йордан Радичков в спомените на съвременници, съст. Мария Младенова, София 2020, 199-204;

(2020) „Отстрелване на умното село“, в: Портал Култура, 2.10.2020: http://kultura.bg/web/острелване-на-умното-село/;

(2019) „Горчиво“, във; в-к „К“, бр. 42 (последен), 20.12.2019;

(2019) „Научната мрежа е личен проблем“, във в-к „Сега“, бр. 233, 5.10.2019;

(2019) „Полярната звезда и покривът на света“, в: Съвременник, 2 (2019), 85-89;

(2019) „Радиотеатърът. 80 години радиодрама в България“, в: сп. „Култура“, 2 (2019), 4-9;

(2019) „Адвокат на творението, За Иван Газдов, графикатурно“, в: сп. „Култура“, 1 (2019), 36-39;

(2018) „Лебеди мои“ (за драматургията на Радичков), във: в-к „К“, бр. 8, 23.11.2018;

(2018) In memoriam: Алберт Цимерман, в: Архив за средновековна философия и култура, 24/2018, 219-221;

(2018) Lifestyle, в: Сега, бр. 258, 3.11.2018;

(2018) „Reisen und Identität. Eine Fallstudie. Wolfram Klatt im Fokus“, in: Pro captu lectoris… Festschrift für Wolfram Klatt zum 65.Geburtstag, Köln, 2018, 67-72;

(2018) Писмо до Георги Тенев (Българските пиеси днес са образцови еднодневки), в: „Култура“, 2/2018, 8-9.

(2018) „Време да станем история?“, в: Култура, бр. 29, 27.07.2018;

(2018) „Театърът. Културата. Махалото“, в: Сега, бр. 127, 02.06.2018;

(2018) [фрагменти], в: Майя Славчева, Школа по дух, Бургас, 2018, 6, 91-92, 143, 168, 181-183, 190;

(2018) „Андреас Шпеер на 60“, в: Български философски преглед, 7/2017, 117-119;

(2017) „Петър Змийчаров“, в: Култура, бр. 1, 13.01.2017;

(2016) „Цочо Бояджиев на 65: философът“, във: Въпреки (http://въпреки.com/post/153610724571/цочо-бояджиев-на -65-философът);

(2016) In memoriam: Ян Артсен,в: Архив за средновековна философия и култура 22, 159-162;

(2016) 2015, в: Архив за средновековна философия и култура 22, 145-146;

(2016) „Професионални футболисти в Скопие“, в: Александър Димчев, Спомени за славно време, за симбиозата между науката и футболната топка и… за приятелите, София 2016, 59-60;

(2014) „Философията в Хамлет – Философията-Хамлет“, в: Култура, бр. 42, 12.12.2014;

(2013) И Димитър Гочев…, в: Култура, бр. 35, 25.10.2013;

(2013) In memoriam: Герхард Подскалски, в: Архив за средновековна философия и култура 19, 244-246;

(2013) „Сергей Айзенщайн: монтажът“, в сп. Кино, 1/2013;

(2013) „Епископ Марк Уеле от Канада е с голям шанс за нов папа”, в: 24 часа, бр. 43, 13.02.2013;

(2012) [без заглавие] за Карл Ясперс и текста му „За европейския дух”, в: Християнство и култура, 11 (2012) (есен), 59-60;

(2012) „Патриарх Максим (1914-2012)”, в: Култура, бр. 39, 16.11.2012;

(2012) „Църквата, папата и светът”, в: Християнство и култура, 3/2012 (пролет), 47-51;

(2012) „Театралната чалга отглежда нов зрител”, в: Труд, бр. 13, 15.01.2012;

(2011) „Четивото. Кое четиво?”, в: Летене по Радичков, София, 27-33;

(2011) „Той, който живее в мига” (в чест на Цочо Бояджиев), в: Култура, бр. 32, 30.09.2011;

(2011) „Дотук”, в: Култура, бр. 7, 25.02.2011;

(2010) „Какво става с културата и образованието?”, в: Култура, бр. 28, 23.07.2010;

(2010) „Самоти в ми бемол”, в: Море, 2/2010, 24-25;

(2010) „Начисляване на амортизациите по индекса на Бъкстър”, в: Култура, бр. 2, 22.01.2010;

(2009) „Да не забравяме Херострат”, в: Култура, бр. 21, 05.06.2009;

(2008) „Занемяването 1906”, в: Море, 2/2008, 51-55;

(2008) „СУ е съдбовно мой университет”, в: Сега, 26.10.2008;

(2008) „За Димитър Аврамов – лично”, в: Християнство и култура, 8/2008 (лято), 56-59;

(2008) „Доевангелизиране на евангелизираните: универсализъм чрез провинциализиране”, в: Култура, бр. 2, 18.01.2008;

(2007) „Kommission VIII: Byzantinische Philosophie“, in: Bulletin de philosophie médiévale 49, Louvain-la-Neuve, 45-48;

(2007) „Съществува ли християнска философия?”, в: http://www.pravoslavieto.com/history/20/1960_prof_Kapriev/index.htm#2

(2007) „Катализатори на академичното гниене”, в: Сега, 10.12.2007;

(2007) „Екзотичен философ гние в концлагера в Бусманци”, в: 24 часа, 21.11.2007;

(2007) „Не е лесно да си жив” (с Андрей Райчев), в: Обектив, бр. 145, юли 2007, 14-16;

(2007) „Трябва ли да експулсираме философа Диуф?” (с Андрей Райчев), в: 24 часа, 28.06.2007;

(2007) „Завръща ли се синкретизмът в науката?”, в: Сега, 2.4.2007;

(2007) „Университетът като даскало”, в: Сега, 5.2.2007;

(2006) „Копнежът да си имперска периферия”, във: Foreign Policy, октомври/ноември 2006, 36-39; препечатка във http://www.mediapool.bg;

(2006) „Животът на текста”, в: Демокрация, 28.10.2006;

(2006) „Аскеер 2005-2006”, в: Алтера, 7/2006, 30-33;

(2006) „Сън и бодрост в културата“, в: Сега, 24.7.2006;

(2006) „За званията и призванията“, в: Сега, 29.6.2006;

(2006) “Болонската треска”, в: Сега, 19.6.2006;

(2006) “Люлка за университетски кадри”, в: Сега, 5.6.2006;

(2006) “Университети за реанимация”, в: Сега, 29.5.2006;

(2005) „Иконата и иконопочитанието от историческа перспектива”, в: Алтера, 8/2005, 25-29;

(2005) “Молитвата на молитвите”, в: Отче наш, София 2005, 267-270;

(2005) “Андреас Шпеер – The Playmaker”, в: Култура, бр. 17/18, 13.5.2005;

(2005) Бояджиев, Ц., Г. Каприев, “Един автентичен европейски символ: Света София в Константинопол”, в: Култура, бр. 11, 25.3.2005;

(2004) „Православната традиция – една елитарна привилегия“, в: Огледалото 7 (2004), 10-11;

(2004) „За светите братя Кирил и Методий – традиционно“, в: Наука 4 (2004), 12-15;

(2004) „За светите братя – традиционно“, в: Култура, бр. 23, 28.5.2004;

(2004) Boiadjiev, Tz., G. Kapriev, A. Speer, „Das Archiv für mittlelaterliche Philosophie und Kultur – zehn Jahre nach dem Beginn“, in: Archiv für mittelalterliche Philosophie und Kultur 10, 7-11;

(2004) Бояджиев, Ц., Г. Каприев, А. Шпеер, „Архив за средновековна философия и култура – десет години след началото“, в: Архив за средновековна философия и култура 10, 12-16;

(2004) „Размисли преди Възкресение“, в: Седем, бр. 14, 7-13.4.2004;

(2003): A New Project: „Byzantine Commentaries on Plato and Aristoteles“, in: Bulletin de philosophie médiévale 45, Leuven, 27-28;

(2001) „По следите на новото време“, в: Култура, бр. 31, 14.9.2001;

(2001) „Моливът на Радичков”, в Еt cetera. Алманах за изкуство, бр. 6, 62-63;

(1999) „Културната идентичност на средновековна България“, в: Култура, бр. 21, 28.5.1999;

(1999) „Философията е наука, господа!“, в: Литературен вестник, 17-23.2.1999;

(1998) „Неадекватно и брутално“, в: Култура, бр. 50, 18.12.1998;

(1997) „Разпятието на самотата“, в: Литературен вестник, 17-30.12.1997:

(1997) „Време за събиране на камъните“, в: Култура, бр. 35, 5.9.1997;

(1996) „Тъй, солунските двама братя“, в: Литературен вестник, 21.5-11.6.1996;

(1995) „Национализмът и Православието“, в: Култура, бр. 51/52, 22.12.1995;

(1994) „Оригиналността“, в: Слово, 6.5.1994;

(1994) „Какво стоите и гледате небето?“, в: Литературен вестник, 9-15.5.1994;

(1994) „Памет за Хиндо. Културата на радикалния жест във времето“, в: Слово, 2.3.1994;

(1994) „Търпеливото самочувствие“, в: Слово, 3.2.1994;

(1994) „Стратегията на българската информираност“, в: Слово, 7.1.1994;

(1994) „Що е НГДЕК и защо тя няма почва у нас“, в: Слово, 6.1.1994;

(1993) „Дичев в позата на Лев Толстой“, в: Култура, бр. 33, 13.8.1993;

(1993) „Култура на отсъствието“, в: Литературен вестник, 17-23.5.1993;

(1993) „Голямото място на интелигенцията“, в: Култура, бр. 12, 19.3.1993;

(1992) „Остаряваме трудно…“, в: Култура, бр. 48, 27.11.1992;

(1992) „Българският бог“, в: Bulgarian Quarterly, 2-2 (1992), 109-118;

(1992) „Философският превод в България“, в: Литературен вестник, 29.6-5.7.1992;

(1992) „На Иван Ненов – с любов“, в: Култура, бр. 17, 24.4.1992;

(1992) „Българинът: органика срещу образованост“, в: Homo balcanicus, 1 (1992), 8-14;

(1991) „Голямото мучене“, в: Избор, 2 (1991), 9-11;

(1991) „Българският ‘консерватизъм’“, в: Читалище, 4 (1991), 3-4;

(1991) Монархия и/или република, в: АБВ, бр. 25, 20.8.1991;

(1991) „Вяра и суеверие“, в: АБВ, бр. 16, 18.6.1991;

(1991) „Философските чадъри“, в: АБВ, бр. 8, 23.4.1991;

(1991) Технологичният цинизъм като философия“, в: Култура, бр. 5, 1.2.1991;

(1990-91) „Културата на средновековието“ (шест лекции), в: Родна реч, бр. 9 (1990) – 4 (1991);

(1990) „Героизмът“, в: Култура, бр. 35, 31.8.1990;

(1990) „Дърво за философията“, в: Свободен народ, бр. 94, 21.8.1990;

(1990) „Криза на духа или бездуховност“, в: Култура, бр. 17, 27.4.1990;

(1990) „Чудото и нашето време“, в: Прочее, 1 (1990), 49-62;

(1990) „Ars longa, vita brevis?“, в: Култура, бр. 2, 12.1.1990.

Ж. Рецензии

– философия, богословие, история, социология

(2019) [без заглавие] за Радичков на 90, София: БАН, 2019, във в-к „К“, бр. 33, 18.10.2019;

(2018) [без заглавие] за Nino Sakvarelidze: Liturgie als Symbol und Mysterium. Die Himmelsliturgie des Dionysios Areopagita und ihre altgeorgische Rezeption, Wiesbaden: Harrassowitz, 2014, in: Ostkirchliche Studien, 67 (2018), 378-379;

(2016) Гергана Динева: Метафизиката на границата (за Гергана Динева, Метафизика на границата, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2015), в: Архив за средновековна философия и култура 22, София 2016, 155-158;

(2016) Смилен Марков: Метафизичният синтез на Йоан Дамаскин (за Smilen Markov, Die metaphysische Synthese des Johannes von Damaskus. Historische Zusammenhänge und Strukturtransformationen (= Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters 118)), Leiden-Boston: Brill, 2015), в: Архив за средновековна философия и култура 22, София 2016, 151-154;

(2016) Милан Гьоргевич: Синтезът Николай Кавасила (за Milan Đorđević, Nikolas Kabasilas. Ein Weg zu einer Synthese der Traditionen (= Recherches de Théologiе et Philosophie médievales, Bibliotheca 13)), Leuven-Paris-Bristol: Peeters, 2015, в: Архив за средновековна философия и култура 22, София 2016, 147-150;

(2016) Six Collages after “How Things Change” by Ivaylo Znepolski, in: Divinatio, 44 (2016), 199-209;

(2016) „Шест колажа по Как се променят нещата от Ивайло Знеполски“ (за Ивайло Знеполски, Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци, 1 и 2 част, Институт за изследване на близкото минало & Сиела, София, 2016), Култура, бр. 22, 17.06.2016;

(2015) „Трагически оптимизъм“ (за Красимир Крумов, Новият конформизъм, Агата-А, София, 2015), в: Култура, бр. 42, 4.12.2015;

(2015) [без заглавие] (за Niketas Siniossoglou, Radical Platonism in Byzantium. Illumination and Utopia in Gemistos Plethon, Cambridge UP, Cambridge, 2011), in: Gnomon, 1 (2015), 68-71;

(2014) „Азът и Другият“ (за Антоанета Дончева, Азът и Другият в западноевропейската култура на ХХ век, Изток-Запад, София, 2014), в: Култура, бр. 33, 10.10.2014;

(2014) „Смисълът и неговите разбирания“ (за Георги Фотев, Смисъл и разбиране, Изток-Запад, София, 2014), в: Култура, бр. 24, 27.06.2014;

(2014) „Съвременното православно богословие, висшите му нива“ (за Стоян Танев, Ти, Който си навсякъде и всичко изпълваш. Същност и енергия в православното богословие и физиката, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2013), в: Култура, бр. 4, 31.01.2014;

(2013) „Монтажът – внушението на ейдоса” (за Сергей Айзенщайн, Монтажът, прев. Вл. Игнатовски, Изток-Запад, София, 2012, в: Култура, 3, 25.01.2013;

(2012), „Прекопаване на научните предразсъдъци” (за Калин Янакиев, Светът на Средновековието, Комунитас, София, 2012), в: Култура, 40 (2012), 23.11.2012;

(2012) „Форматиращият текст” (за Марк Блок, Кралете чудотворци, прев. В. Бояджиева, Агата-А, София, 2012, в: Култура, 30 (2012), 14.09.2012;

(2011) „Историография без комплекси” (за Иван Билярски, Сказание на Исайя Пророка и формирането на политическата идеология на ранносредновековната държава, ПАМ Пъблишинг къмпани, София, 2011), в: Култура, 37 (2011), 4.11.2011;

(2011) „Антропологическите норми на архаиката и класиката и гласът им в европейското” (за Дияна Николова. Идеята за човека в старогръцката лирика (архаика и класика). УИ „Паисий Хилендарски”, Пловдив, 2010), в: Култура, 5 (2011), 11.02.2011;

(2010) [без заглавие] (за Schriften zum Islam von Arethas und Euthymios Zigabenos und Fragmente der griechischen Koranübersetzung, hg. v. Karl Förstel. – Wiesbaden: Harrassowitz 2009 = Corpus Islamo-Christianum, Series Graeca 7), в: Theologische Revue (Münster), 3 (2010), Sp. 255-256;

(2010) „Метафизичното мислене – откровеният прочит” (за Andreas Speer, Fragile Konvergenz. 3 Essays zu Fragen metaphysischen Denkens, Salon Verlag, Köln, 2010) в: Архив за средновековна философия и култура 16 (2010), 160-163;

(2008) „Greeks, Latins, and Intellectual History 1204-1500: Debates, Influences, Imressions, Translations, Migrations” (за едноименната конференция, проведена в Никозия/Кипър, 11-13 април 2008), в: Bulletin de philosophie médiévale 50, Louvain-la-Neuve, 330-333;

(2008) „Тайните политически страсти на Балканите – Сръбско-българският флирт от 1904” (за Kiril Merjanski, The Serbian-Bulgarian Treaties of 1904 and the Balkan Policy of Russia. Toward the Breakdown of Equilibrium in Eastern Europe before the Bosnian Crisis, Vdm Verlag Dr. Muller Aktiengesellschaft & Co. Kg., Saarbrücken, 2008), в: Култура, бр. 38, 7.11.2008;

(2007) „Съблазнителното чуждо, близкото далечно” (за Цочо Бояджиев, Loca remotissima. Студии по културната антропология на европейското средновековие, София, Софи-Р и УИ, 2007), в: АлтераАкадемика 3/2007, 158-160;

(2007) „Философия на религиите: конституиране на форматите” (за Владимир Градев, Между абсолютното тайнство и нищото, София, УИ, 2007), в: АлтераАкадемика, 2/2007, 165-168;

(2007) „Аскезата Пирандело” (за Антоанета Дончева, Маската – свобода и затвор, Изток-Запад, София, 2007), в: Култура, бр. 14, 13.04.2007;

(2006) „”Процесът на века” и дефицитите на демокрацията” (за Germinal Civikov, Der Milosevic-Prozess. Bericht eines Beobachters, Promedia, Wien, 2006), в: Дневник, 15.11.2006;

(2005) “Тайният фронт на ХХ век: политическата теология” (за Владимир Градев, Политика и спасение. Въведение в теологическо-политическия дебат на ХХ век, Издателство “Изток-Запад”, София, 2005), в: Култура, бр. 31, 16.09.2005;

(2005) “Опити за обхващане на необхватното: успешната формула” (за Andreas Speer (Ed.), Thomas von Aquin: Die Summa theologiae. Werkinterpretationen, Walter de Gruyter, Berlin – New York, 2005), в: Култура, бр. 31, 16.09.2005;

(2005) “Апофатичната философия: умното православие” (за о. Стефан Санджакоски, Апофатичка философиjа, Скопjе, 2003), в: Литературни Балкани, 1/2005, 116-120;

(2005) “Нови хоризонти за византийската философия” (за Янис А. Деметракопулос, Плитон и Тома от Аквино, Атина, 2004), в: Култура, бр. 22, 10.6. 2005;

(2005) “Дебатите около Иисус Христос: днешният поглед” (за Валтер Каспер, Иисус Христос, София, 2005), в: Свят и дипломация, бр. 6, април, 2005;

(2005) „Философското приключение“ (за Иван Драгоев, Приключение и всекидневие, София, 2004), в: Култура, бр. 6, 18.02.2005;

(2004) „Законополагащият градеж на Цочо Бояджиев“ (за Тома от Аквино, Сума на теологията, превод Цочо Бояджиев, София, 2003), в: Култура, бр. 6, 6.2.2004;

(2003) „Apprivoiser la transition : le tour des intellectuels“ (за Penser la transition, ed. I. Znepolski, K. Tchervenkova, A. Kiossev, Sofia 2002), in: Divinatio 17 (2003), 269-276;

(2003), „Прашаньето останува отворено“ (за Вера Георгиева Петковска, Византиска филозофиjа, Скопjе, 2001), във: Филозофиjа, 5 (2003), 119-121;

(2003), „Авлос и лира: музиката като философия“ (за Анна К. Бошнакова, Авлос и лира – философия на музиката в древна Елада, София, 2003), в: Култура, бр. 34, 19.9.2003;

(2003) „Византийската философия: нови хоризонти на изследванията“ (за Byzantine Philosophy and its Ancient Sources, ed. Katerina Ierodiakonou, Oxford University Press, Oxford, 2002), в: Култура, бр. 15, 11.4.2003;

(2003) „Очарованието на нормалната наука“ (за Олег Георгиев, Средновековната образованост, Ателие Анго Боянов, София, 2002), в: Култура, бр. 10, 7.3.2003;

(2002) „L’art difficile de comprendre l’histoire“ (за Assen Ignatov, Chronos im Blickfeld von Klio, Traude Junghaus Verlag, Cushausen & Dartford, 2001), in: Divinatio 15 (2002), 229-233;

(2002) „Некласическата критическа теория: първа равносметка“ (за Деян Деянов, Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки, Пловдивско университетско издателство, 2001), в: Социологически проблеми, 3-4 (2002), 252-264;

(2002) „Byzantinische Philosophie“, in: Bulletin de philosophie médiévale 44, Louvain-la-Neuve, 43-47;

(2002) „Смисълът е преди битието“ (за Winfried Weier, Sinnerfahrung menschlicher Existenz, Peter Lang Verlag, Franfkfurt a.M., 1999), в: Архив за средновековна философия и култура 8 (2002), 294-298;

(2002) „Езиците на рая и словото на ада“ (за Морис Оландер, Езиците на рая, Лик, София, 2002), в: Култура, бр. 24, 14.6.2002;

(2002) „Трудното изкуство да разбираш историята“ (за Assen Ignatov, Chronos im Blickfeld von Klio, Traude Junghaus Verlag, Cushausen & Dartford, 2001), в: Култура, бр. 4, 1.2.2002;

(2001) „Едно дълго четене на Тома от Аквино“ (за Albert Zimmermann, Thomas lesen, fromann-holzboog, Stuttgart – Bad Cannstatt, 2000), в: Архив за средновековна философия и култура 7 (2001), 289-294;

(2001) „Средновековните нощи“ (за Цочо Бояджиев, Нощта през Средновековието, СОФИ-Р, София, 2000), в: Критика и Хуманизъм, 1/2001, 165-168;

(2000) „Духът на византийската култура в българска подвързия“ (за Херберт Хунгер, Империя на ново средище, ЛИК, София, 2000), в: Култура, бр. 28, 21.7.2000;

(1999) „Die Dionysius-Rezeption im Mittelalter“, in: Bulletin de philosophie médiévale 41, Louvain-la-Neuve, 153-160 (за едноименната конференция, проведена през април 1999 в София);

(1999) „Ромеите за българите“ (за Петър Ангелов, България и българите в представите на византийците, ЛИК, София, 1999), в: Култура, бр. 20, 21.5.1999;

(1999) „Сергей Аверинцев в пладнето и юга на MESHMBRIA“ (за MESHMBRIA, българо-руски сборник в чест на С. Аверинцев, изд. Е. И. Димитров, изд. Славика, София, 1999), в: Култура, бр. 16, 23.4.1999;

(1997) „Byzantinische Philosophie“, in: Bulletin de philosophie médiévale 39, Louvain-la-Neuve, 49-52;

(1996) „За ‘живостта’ на различното“ (за T. Boiadjiev, Die frühgriechische Philosophie als Phänomen der Kultur, Königshausen & Naumann, Würzburg, 1995), в: Литературен вестник, 28.2-5.3.1996;

(1996) „Дързостта да погледнеш от предела“ (за Калин Янакиев, Философски опити върху самотата и надеждата, Гал-ико, София, 1996), в: Култура, бр. 6, 9.2.1996;

(1995) „Невежество, страдание мое…“ (за Юлия Кръстева, Българийо, страдание мое), в: Култура, бр. 48, 1.12.1995;

(1995) „По върховете на безумието: терминаторът Кочев“ (за превода на Н. Кочев на Мистическо богословие от Дионисий Псевдо-Ареопагит), в: Култура, бр. 43, 27.10.1995;

(1995) „Gutheit – Schönheit – Licht“, in: Bulletin de philosophie medievale 37, Louvain-la-Neuve, 143-147 (в съавторство с А. Шпеер – за едноименната конференция, проведена през август 1995 в Благоевград);

(1994) „Една предизвестена изненада“ (за Цочо Бояджиев, Философия на западноевропейското средновековие, Минерва, София, 1994), в: Литературен вестник, 20-26.6.1994;

(1994) „Средновековни работи“ (за превода на Милена Минкова на Ериугена, За разделението на природата), в: Литературен вестник, 25.4.-1.5.1994;

(1994) „Димитър Аврамов – търсещият човек“ (за Димитър Аврамов, Диалог между две изкуства, Български писател, София, 1993), в: Литературен вестник, 28.3-3.4.1994;

(1992) „Крал Лир не пътува за Америка“ (за „Преглед на превода 1990-1991“, София 1992), в: Култура, бр. 25, 19.6.1992;

(1992) „Класическо наследство срещу бакалските прогнози“ (за поредицата на УИ, съст. Исак Паси), в: Демокрация, бр. 125, 27.5.1992;

(1992) „Вехи“ (за българския превод на сб. Вехи), в: АБВ, бр. 19, 12.5.1992;

(1992) „Ивайло Дичев и смъртта на автора“ (за Ивайло Дичев, Еротика на авторството, Критика и хуманизъм, София, 1991), в: АБВ, бр. 16, 22.4.1992;

(1992) „Bibliotheca christiana“, в: АБВ, бр. 10, 10.3.1992;

(1992) Критика и Хуманизъм или: апология на Валентин Дишев“, в: АБВ, бр. 8, 25.2.1992;

(1991) „Две списания – два културни модела“ (за Критика и Хуманизъм и Философски преглед), в: АБВ, бр. 24, 13.8.1991;

(1991) „Каква му е Хекуба?“ (за Цочо Бояджиев, Античната философия като феномен на културата, УИ, София, 1990), в: АБВ, 7.5.1991;

(1989) „Право към слънцето“ (за Калин Янакиев, Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията, УИ, София, 1988), в: АБВ, бр. 8, 21.2.1989;

(1987) „Младежка научна конференция ‘От теоретическа история на обществените посредници към теория на всекидневието’ (Гьолечица, 19-23 април 1986)“, в: Социологически проблеми, 1 (1987), 139-142.

– театър

(2020) Театърът Москов – в чиста форма (за „Дом N 13“ по А. П. Чехов, режисьор Стефан Москов), в: Портал Култура, 23.03.2020: http://kultura.bg/web/театърът-москов-в-чиста-форма/;

(2020) Политическият театър настъпва (отново?) (за „Фермата на животните“ по Джордж Оруел, режисьор Десислава Шпатова, Театър 199), във: Въпреки, 13.02.2020: https://въпреки.com/post/критичен-поглед-политическият-театър/;

(2020) Мъжка задушница (за „Мъжка задушница“ от Емил Бонев по „Видрица“ на поп Минчо Кънчев, режисьор Емил Бонев, ДТ „Сава Огнянов“ Русе), в: Портал Култура, 12.02.2020: http://kultura.bg/web/мъжка-задушница/;

(2020) Сериозно изключение (за „Добролюб“ от Лило Попов, режисьор Весела Василева, МГТ „Зад канала“), в: Портал Култура, 22.01.2020: http://kultura.bg/web/сериозно-изключение/;

(2019) [фрагменти], в: Театрална работилница Сфумато 2009-2019, София 2019, 26, 73-74, 87, 92, 99;

(2019) Не-рецензия (за началото на театралния сезон), във в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 41, 13.12.2019;

(2019) Сюжет за дълъг разговор (за „Сюжет за кратък разказ“: ателие Чехов – 18.07-7.10.2019, водещи Маргарита Младенова и Иван Добчев, ТР „Сфумато“), във в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 39, 29.11.2019;

(2019) Не, не е (за „Най-бързият часовник на Вселената“ от Филип Родли, режисьор Стайко Мурджев, Театър 199), във в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 37, 15.11.2019;

(2019) Каквито, такива (за „Каквото, такова“, текст и режисура Недялко Йорданов, Народен театър, във в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 35, 01.11.2019;

(2019) Мишеловка (за „Мишеловката“ по Уилям Шекспир, постановка Боян Крачолов, ТР Сфумато), във в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 33, 18.10.2019;

(2019) Дребни риби, едри риби (за „Хубава риба“ от Марк Райлънс и Луис Дженкинс, режисьор Ивайло Христов, Народен театър), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 31, 4.10.2019;

(2019) Националните театрални награди 2019, във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 23, 21.06.2019;

(2019) Gesamtkunstwerk (за „Мария от Буенос Айрес“ от Астор Пиацола / Хорасио Ферер, режисьор Веселка Кунчева, Опера Пловдив), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 21, 07.06.2019;

(2019) Да живееш мечтите си (за „Басейнът“ от Щефан Фьогел, режисьор Атанас Атанасов, ТБА), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 19, 24.05.2019;

(2019) Чайка – комедия в четири действия (За „Чайка“ от Антон П.Чехов, режисьор Иван Добчев, ДКТ „Константин Величков“ – Пазарджик), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 17, 10.05.2019;

(2019) Етюди по Любовникът на Пинтър (за „Любовникът“ от Харолд Пинтър, режисьор Деян Донков, Народен театър), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 15, 26.04.2019;

(2019) Метафизика на съблазняването – фрагменти от нея (за „Развратникът“ от Ерик-Емануел Шмит, реж. Стоян Радев, Театър „София“), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 13, 12.04.2019;

(2019) Мавро! (за „Аз, Фойербах“ от Танкред Дорст, реж. Владимир Люцканов, Младежки театър „Николай Бинев“), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 11, 29.03.2019;

(2019) Едни легенди се завръщат… (за „Вкус на мед“ от Шийла Дилейни, реж. Красимир Спасов, ТБА; „Лунните деца“ от Майкъл Уедър, реж. Мартин Киселов, Младежки театър), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 9, 15.03.2019;

(2019) Дракони (за „Драконът“ по Евгений Шварц“, режисьор Явор Гърдев, ДТ Варна), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 7, 1.03.2019;

(2019) Несвоевременно: дъхът на трагичното в този живот (за „Как е“ по Самюъл Бекет, акция на Елена Димитрова и Васил Ряхов, ТР Сфумато), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 5, 15.02.2019;

(2019) Радичков 2018/19: три версии (за „Опит за летене“, режисьор Стоян Радев, „Проект Ноев Ковчег“: „Луда трева“, реж. Маргарита Младенова, „Нова Библия“, реж. Иван Добчев, ТР Сфумато), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 3, 01.02.2019;

(2019) Уроци по театър (за „Наблюдателите. Хипотеза от отвъдното“ от Константин Илиев, режисьор Явор Гърдев, Народен театър), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 1, 18.01.2019;

(2018) Жалка картинка (за „Ясна Поляна“ от Миро Гавран, реж. Иван Урумов, Театър 199), във в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 12, 21.12.2018;

(2018) Ценности и истини (за „Цъфнали очи“ по Р. А. Ангелова, реж. И. Наги и Г. Хаджикостова, Малко театро Будапеща и Куклен театър Сливен), във в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 10, 7.12.2018;

(2018) Процесът (за „Процесът“ по Франц Кафка, пост. Иван Добчев, НАТФИЗ), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 8, 23.11.2018;

(2018) Театър, театър! (за „Бащата“ от Флориан Зелер, реж. Диана Добрева, Народен театър), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 6, 9.11.2018;

(2018) Ако и малко се замислим… (за „Специални поводи“ от Бърнард Слейд, реж. Петър Кауков, Младежки театър), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 4, 26.10.2018;

(2018) Periodisme (за „Законът на Архимед“ от Жузеп Миро, реж. Стилиян Петров, МГТ „Зад канала“), във: в-к „К“ / рубрика Реплика от ложата, бр. 2, 12.10.2018;

(2018) Виждам, виждам (за „Полет над кукувиче гнездо“ по Кен Киси и Дейл Васрман, реж. Стефан Спасов, ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 26, 06.07.2018;

(2018) Винаги има и по-лошо (за „Работно време“, текст и режисура Камен Донев, ДТ Пловдив), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 24, 22.06.2018;

(2018) Палачи (за „Палачи“ от Мартин МакДона, реж. Стоян Радев, Театър София), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 22, 08.06.2018;

(2018) Опошляване (за „Януари“ от Йордан Радичков, реж. Ованес Торосян, ТР Сфумато), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 20, 25.05.2018;

(2018) Лисичета-злодеи (за „Лисичета“ от Лилиан Хелман, реж. Бина Харалампиева, Народен театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 18, 11.05.2018;

(2018) „Истинско забавление над нещата от живота“ (за “Разделям двойки по домовете” от Тристан Птижирар, реж. Здравко Митков. Младежки театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 16, 27.04.2018;

(2018) Надиграване (за „Зимата на нашето недоволство“, по мотиви от романа на Джон Стайнбек, драматургична версия Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева), Малък градски театър зад канала, в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 14, 13.04.2018;

(2018) Ах, какой пассаж! (за „Ревизорът“ по Николай В. Гогол, реж. Нина Димитрова, НАТФИЗ и Сатиричен театър), , в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 12, 30.03.2018;

(2018) Детектив (за „Детектив“ от Антъни Шафър, реж. Надя Асенова, ТБА), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 10, 16.03.2018;

(2018) Сухо вещество (за „Петел“ по Майл Бартлет, реж. Стайко Мурджев, Младежки театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 8, 02.03.2018;

(2018) Животът е репетиция (за „След репетицията“ от Ингмар Бергман, реж. Валентин Ганев, Театър Българска Армия), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 6, 16.02.2018;

(2018) Черната дупка (за „Черна дупка“ от Горан Стефановски, пост. Иван Добчев, НАТФИЗ), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 4, 02.02.2018;

(2018) Образцово (за „Чамкория“ по Милен Русков, сценичен вариант и режисура Явор Гърдев, Театър 199) , в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 2, 19.01.2018;

(2017) Четыре четверти пути? (за „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, Народен театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 44, 22.12.2017;

(2017) Установяването на проблема, проблемността на констатацията (за „Седем дни от живота на Симон Ламброс“ от Карол Фрешет, реж. Стилиян Петров, Театър 199), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 42, 8.12.2017;

(2017) Бесовете на човешката пустош (за „Бесове“ по Фьодор Достоевски, адаптация и режисура Иван Добчев, ТР Сфумато), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 40, 24.11.2017;

(2017) Class (за Class от Чарлс Еверет, реж. Владимир Пенев, Театър 199), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 38, 10.11.2017;

(2017) За човешката природа (за „Франкенщайн“ от Ник Диър, реж. Стайко Мурджев, театър София), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 36, 27.10.2017;

(2017) Пропитите с Господ (за „Пияните“ от Иван Вирипаев, реж. Явор Гърдев, Малък градски театър зад канала), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 34, 13.10.2017;

(2017) Добре заварили! (за „Добре дошли в България (пърформанс-четене)“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, реж. Гергана Димитрова), Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“ – ДНК/НДК, в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 24, 23.06.2017;

(2017) Трохи и фрагменти (за „Като трохи на прозореца“ от Нил Саймън, реж. Малин Кръстев, Младежки театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 22, 9.06.2017;

(2017) Добри деца (за „Лоши деца“ по Михаела Михайлов, реж. Благой Бойчев, Театър „Реплика“), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 20, 26.05.2017;

(2017) Емоция vs концепция (за „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет, реж. Деян Донков, Театър Азарян – НДК), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 18, 12.05.2017;

(2017) Саломе (за „Саломе“ от Оскард Уайлд, реж. Диана Добрева, ТБА), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 16, 28.04.2017;

(2017) Изкушението (за „Последното изкушение“ по Никос Казандзакис, реж. Веселка Кунчева, Народен театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 14, 14.04.2017;

(2017) Защо да не е Хамлет? (за „Това не е Хамлет“, спектакъл на Боян Крачолов, ТР Сфумато), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 12, 31.03.2017;

(2017) Солиден базов лагер (за „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза, реж. Антон Угринов, Народен театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 10, 17.03.2017;

(2017) Не ставам за врачка (за „Еквус“ от Питър Шафър, реж. Стайко Мурджев, Младежки театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 8, 03.03.2017;

(2017) Защо? (за „Майка“ от Максим Горки, реж. Маргарита Мачева, Драматичен театър Пловдив), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 6, 17.02.2017;

(2017) Сбъркан адрес (за „Странната двойка“ от Нил Саймън, реж. Андрей Аврамов, Сатиричен театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 4, 03.02.2017;

(2017) Чехов по обертонове (за „Човекът, който искаше“ по Антон П. Чехов, постановка Маргарита Младенова, Малък градски театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 2, 20.01.2017;

(2016) Безмилостно (за „Светлото бъдеще на битака“ по Светлана Алексиевич, водещ ателието Иван Добчев, ТР Сфумато), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 43, 23.12.2016;

(2016) През името (за „Името“ от Матийо Делапорт и Александър дьо ла Пателиер, реж. Здравко Митков, Сатиричен театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 41, 9.12.2016;

(2016) Едно писмо и едно откритие (за „Писмо до Касандра“ от Педро Ейраш, реж. Иван Урумов, ТБА), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 39, 25.11.2016;

(2016) Под летвата (за „Времето е спряло“ от Доналд Маргулис, реж. Ивайло Христов, Театър 199), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 37, 11.11.2016;

(2016) Тъжно (за „Болница накрай света от Христо Бойчев, реж. Дино Мустафич, Малък градски театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 35, 28.10.2016;

(2016) Само театър – и нищо друго (за „Разкази от лудницата“ от Тони Робинсън, Найджъл Форд и Серджи Каши, реж. Анна Янакиева, Младежки театър „Николай Бинев / девети Панаир на младите), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 33, 14.10.2016;

(2016) А бях си обещал (за „Дим от незагасена цигара“ от Александър Галин, реж. Васил Василев, ДТ „Стефан Киров“ – Сливен), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 31, 30.09.2016;

(2016) Разговори за същественото (за „Разговори с мама“ от Жорди Галсеран, реж. Венци Кулев, Театър 199, в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 25, 08.07.2016;

(2016) Предизвикателството Кунчева/Голомехова (за „Аз, Сизиф“ и „Страх“, пост. Веселка Кунчева и Мариета Голомехова), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 23, 24.06.2016;

(2016) За какво да е нощта (за „Една нощ с теб“ по М. Уелър, реж. Красимир Спасов, ТБА), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 21, 10.06.2016;

(2016) Корабът пътува (за „Корабът нощ“ по М. Дюрас, сценична версия Яна Борисова и Стилиян Петров, реж. Ст. Петров, Театър Азарян), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 19, 27.05.2016;

(2016) Медът на въображението (за „Дневникът на един луд“ по Н. В. Гогол, спектакъл на Нина Димитрова, Театър 199), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 17, 13.05.2016;

(2016) На театър като на театър (за „Бел Ами“ от Юрий Дачев по Мопасан, реж. Бина Харалампиева, Малък градски театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 15, 22.04.2016;

(2016) Силата на силните (за „Четири“ /“Квартет“/ от Роналд Харвуд, реж. Ивайло Христов, Нов театър – НДК), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 13, 08.04.2016;

(2016) Огледалото пред очите ни (за „Слугините от Ж. Жьоне, реж. Дияна Добрева, Народен театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 11, 25.03.2016;

(2016) Няма ток (за „Няма ток за електрическия стол“ от Ал. Секулов, реж. Лилия Абаджиева, ДТ Пловдив), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 9, 11.03.2016;

(2016) Брехт / Младенова – консонанси и дисонанси (за „Кавказкият тебеширен кръг“ от Б. Брехт, реж. Маргарита Младенова, ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 7, 26.02.2016;

(2016) Когато докажеш повече от нужното (за „Сарабанда“ от И. Бергман, реж. Иван Урумов, Театър 199), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 5, 12.02.2016;

(2016) Вельо Горанов – напук на всичко (за „Последният запис на Крап“ по С. Бекет, реж. Борис Радев, „Театър Сълза и смях – 2009), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 3, 29.01.2016;

(2016) Бягство към себе си (за „Бягства“, спектакъл на Веселка Кунчева и Мариета Голомехова, Театър „Азарян“), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 1, 15.01.2016;

(2015) Без-образно (за „Изкуството на комедията“ от Е. де Филипо, реж. Мариус Куркински, Малък градски театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 45, 25.12.2015;

(2015) Ансамбълът и солистите (за „Последен квартет“ по Я. Зилберман, реж. Д. Шпатова, ДКТ Враца и ТР „Сфумато“), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 44, 18.12.2015;

(2015) Гео Милев – отново в Народния театър (за „Гео. Мистериално действо“ по Хр. Карастоянов, Сценична версия и режисура Ив. Добчев, Народен театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 40, 20.11.2015;

(2015) Срещу традицията (за „Великият момент на Кьоних“ от Ян Нойман, реж. В. Радева, Театър 199), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 38, 06.11.2015;

(2015) Високо, там, гдето… (за „Театър, любов моя“ от Валери Петров, реж. Касиел Ноа Ашер, Театър 199), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 36, 23.10.2015;

(2015) Защо отново, Господи? (за „Процесът против богомилите“ от Стефан Цанев, режисьор М. Младенова, Народен театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 34, 09.10.2015;

(2015) Несполучливо, за съжаление (за „Ние сме вечни“ от Кирил Буховски, реж. В. Радева, Театър „София“), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 32, 25.09.2015;

(2015) Когато летвата е на високо (за „12 нощ“ от Уилям Шекспир, реж. Т. Сугарева, Малък градски театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 26, 03.07.2015;

(2015) Момо (за „Момо“ по романа на Михаел Енде, драматизация В. Кунчева и И. Божидарова, реж. Веселка Кунчева, Младежки театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 20, 22.05.2015;

(2015) Интелектуалният театър: към дефиницията на понятието (за „Червено“ от Джон Лоугън, пост. Владлен Александров, Театър 199) в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 17, 01.05.2015;

(2015) След “На ръба” може да се върви само към производство на смисъл (за „На ръба“, спектакъл на Александър Морфов, Народен театър), 24.04.2014, в: http://въпреки.com/post/117151725006#more; препечатка в: http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/04/25/2519604_sled_na_ruba;

(2015) На тавана (за „На ръба“, авторски спектакъл на Александър Морфов, Народен театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 16, 24.04.2015;

(2015) На границите (за „Разбиване“ от Нийл Лабют, реж. Стайко Мурджев, Театър 199), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 13, 03.04.2015;

(2015) Отвъд гнева (за „Къщата на гнева по Ф. Лорка и други, реж. Д. Добрева, Театър „Възраждане“), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 9, 06.03.2015;

(2015) Време и битие (за „Възхвала на колебанието” от Г. Господинов, реж. М. Младенова, ДТ „Стефан Киров” – Сливен) , в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 8, 27.02.2015;

(2015) Fuddy Meers (за „Кривите огледала“ от Д. Линдзи-Ъбер, реж. И. Христов, Младежки театър „Николай Бинев“), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 6, 20.02.2015;

(2015) Рецепта за театрално самоубийство (за „Генерална репетиция на Самоубийство“, реж. Н. Делчев, Театър „София“), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 6, 12.02.2015;

(2015) В търсене на идеалния виц (за „Чиста къща“ от С. Рул, реж. Вл. Люцканов, Малък градски театър зад канала), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 5, 06.02.2015;

(2015) Майсторски урок (за „Госпожа Клайн“ от Н. Райт, реж. Ст. Петров, Театър 199), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 4, 30.01.2015;

(2015) Висока ценност? (за „Червената планета“ от Г. Тенев, реж. А. Васева, ТР Сфумато), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 3, 23.01.2015;

(2015) Hommage caragioslique (за „Приятелки мои“, спектакъл на Теди Москов, Малък градски театър зад канала), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 2, 16.01.2015;

(2015) Неравно (за „Жана“ от Я. Пулинович, реж. Я. Гърдев, Народен театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 1, 09.01.2015;

(2014) Непростимо (за „Народен враг“ от Х. Ибсен, реж. К. Шарков, ДКТ „Иван Радоев“ – Плевен), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 43, 19.12.2014;

(2014) Пресечна точка (за „Каквато ти ме искаш“ от Л. Пирандело, спектакъл на Стефан Москов, Народен театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 42, 12.12.2014;

(2014) Антигона – събитието (за „Антигона“ по Ж. Ануи, реж. И. Добчев, Театър София), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 40, 28.11.2014;

(2014) Неспасяемо (за „Солунските съзаклятници“ от Г. Данаилов, реж. С. Радев, Народен театър), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 39, 21.11.2014;

(2014) Миграциите на свободата (за „Емигранти“ от Сл. Мрожек, режисьор Д. Добрева, Театър Българска армия), в: Култура / рубрика Реплика от ложата, бр. 38, 14.11.2014;

(2014) Пучини в Кьолн (за постановката на „Мадам Бътерфлай“ в Кьолнската опера), в: Култура, бр. 31, 26.09.2014;

(2013) Когато нещо падне от небето (за „Когато дъждът спря да вали”, режисура Зорница София Попганчева, Малък градски театър зад канала), в: Култура, бр. 11, 22.03.2013;

(2013) Значи можело и така! (за „Декамерон” по Бокачо, режисьор Д. Добрева, Театър Българска армия), в: Култура, бр. 6, 15.02.2013;

(2011) Между разрухата и утопията. Отвъд тях (за „Завръщане във Витенберг” от Г. Тенев и И. Добчев, режисьор И. Добчев, Театрална работилница Сфумато), в: Култура, бр. 39, 18.11.2011;

(2010) [Без заглавие] (за „Дама Пика”), в: Юрий Дачев, Малък градски театър „Зад канала”. 2 десетилетия и 200 страници, София, 2010, 174-177;

(2010) Дама Пика и колодата на сезона (за „Дама Пика” от Юрий Дачев /по повестта на А. С. Пушкин/, режисьор Бина Харалампиева, Малък градски театър), в: Култура, бр. 29, 30.07.2010;

(2010) Да гледаш и да не виждаш. Етюд върху невъзможността да си отвориш рана (по повод “Да отвориш рана” от Боян Папазов, режисьор Иван Добчев, спектакъл на театър „Българска армия”), в: Култура, бр. 5, 10.02.2010;

(2009) …Богословската медитация на Иван Добчев, в: Мария Вандова, Никола Вандов, Театрална работилница Сфумато 1989-2009, София, 2009, 260;

(2009) …Точно от там: от дупката, в: Мария Вандова, Никола Вандов, Театрална работилница Сфумато 1989-2009, София, 2009, 274;

(2009) Родилното петно на душата (за „Родилно петно” от Николай Коляда, моноспектакъл на Мимоза Базова, режисьор Иван Добчев, Театрална работилница Сфумато), в: Култура, бр. 1, 9.01.2009 (с Антоанета Дончева);

(2008) Възкресението и животът (за „Лазар и Иисус”, авторски спектакъл на Иван Добчев, Театрална работилница Сфумато), в: Култура, бр. 11, 21.03.2008;

(2007) За бариерите в човешката близост (за „Нерви за любов” от Кирил Топалов, реж. Петър Кауков, Малък градски театър – София), в: Култура, бр. 13, 6.4.2007;

(2007) Вертикалният театър на Димитров/Памуков (за „Внимание оргазъм!” по Юз Олешовски, спектакъл на Симеон Димитров и Стоян Памуков), в: Култура, бр. 8, 2.3.2007;

(2006) Нов кръг на спиралата „Сфумато“, в: Гласове, бр. 16, 12-18 май 2006;

(2006) Завръщането на театъра. Случаят Бургас (за Районна болница от Христо Бойчев, спектакъл на Симеон Димитров, ДТ “Адриана Будевска” Бургас), в: Култура, бр. 13, 7.4.2006;

(2005) Танцът на излишните човеци (за А. Чехов, Иванов, постановка Д. Гочев, Фолксбюне Берлин), в: Култура, бр. 13, 8.4.2005;

(2005) Невъзмутимото правене на история (за М. МакДона, Пухеният, постановка Я. Гърдев, декор Н. Тороманов, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна), в: Култура, бр. 7, 25.2.2005;

(2004) Стил: синтез: фрагмент (за Гео-его, постановка на Н. Георгиев по Гео Милев, Театър @лма @лтер, София 2004), в: Софийски университет, бр. 34, май 2004;

(2003) Форматът на силата любов (за Duende, спектакъл на Т. Лолова, пост. С. Съниниски, Театър 199, София 2003), в: Култура, бр. 47, 19.12.2003;

(2002) Пространство за затваряне на времето (за К. Илиев, Франческа, пост. М. Младенова, Народен театър София 2000), в: Култура, бр. 19/20, 17.5.2002;

(2002) Тероризмът, национализмът и други смешки (за М. МакДона, Лейтенантът от Инишмор, пост. Д. Гочев, Akademietheater Виена 2002), в: Култура, бр. 6, 15.2.2002;

(2001) Писмо до Димитър Гочев (за Софокъл, Електра, Thalia Theater Хамбург 2001), в: Култура, бр. 43, 30.11.2001;

(2001) Bastard – ein Meisterwerk (за Bastard, пост. Я. Гърдев, Варна 2001), в: Култура, бр. 31, 14.9.2001;

(2000) Театърът, който живеем (за Барабани на дигата и изведнъж нощи на бдение от Е. Сиксу, пост. А. Мнушкин, Theatre de Soleil, Париж 1999), в: Култура, бр. 7, 25.2.2000;

(2000) Четири погледа към Гочев от бурето с барут (за Д. Дуковски, Буре с барут, пост. Д. Гочев, Театър на Грац 2000), в: Култура, 42, 27.10.2000;

(1997) Така стоят нещата (за Щастливи дни & щастливи текстове, по С. Бекет, пост. Д. Гочев, Бохум 1997), в: Култура, бр. 44, 7.11.1997;

(1997) Изследвания върху почти нищото (за М. Валзер, Битка в стаята, пост. Д. Гочев, Бохум 1997), в: Литературен вестник, 16-28.1.1997;

(1995) Живот в Дахау (за В. Сорокин, Един месец в Дахау, пост. Д. Гочев), в: Литературен вестник, 19/25.7.1995;

(1995) Чудовището Гочев, в: Литературен вестник, 14-20.06.1995;

(1994) Писмо до непознато другарче (за В. Петров, Пук, пост. Б. Чакринов, Младежки театър 1994), в: Литературен вестник, 24-30.10.1994;

(1993) Поетика на амнезията (за драматургията на Евгени Василев), в: Култура, бр. 46, 12.11.1993;

(1993) Чайката – непотребна птица (за А.П. Чехов, Чайка, пост. Д. Гочев, Кьолн 1993), във: Век 21, бр. 29, 21-27.7.1993;

(1993) Леонс и Лена на Гочев (за Г. Бюхнер, Леонс и Лена, пост. Д. Гочев, Бохум 1993), в: Култура, бр. 23, 4.6.1993;

(1992) Последният запис – две интерпретации (за С. Бекет, Последният запис, пост. К. Азарян – София и Д. Гочев – Кьолн), в: Култура, бр. 48, 27.11.1992;

(1992) Животът: начин на записване (за С. Бекет, Последният запис, пост. Крикор Азарян, Народен Театър), в: Демокрация, бр. 116, 16.5.1992;

(1990) По следите на последните (за „Последните“ от Максим Горки, пост. Красимир Спасов, ТНА), в: Култура, бр. 20, 18.5.1990.

– литература

(2020) „Вирусът на миналото. Шест фрагмента четене с молив в ръка“ (за Георги Господинов, Времеубежище, Пловдив, Жанет 45, 2020), в: Портал Култура, 11.05.2020: http://kultura.bg/web/вирусът-на-миналото/;

(2020) „Не яжте подарен хляб“ (за Митко Новков, Изядената ябълка, Пловдив, Жанет 45, 2019), в: сп. Култура, 1 (2020), 49-50;

(2017) „Европейците, Европа, тревогата за нея“ (за Николай Табаков, Ветровете ни мраморни, София, lexicon, 2017), в: Култура, бр. 19, 19..05.2017;

(2016) „Ключовете на Александър Шурбанов“ (За Александър Шурбанов, Опит, София, Сиела, 2016), в: Култура, бр. 37, 11.11.2016;

(2016) „Адютантът на Богородица“ (за Росен Панчелиев, Адютантът на Богородица, София, Еър груп 2000, 2015), в: Култура, бр. 4, 05.02.2016;

(2013) [Ohne Titel] (за Николай Чернокожев, България: стереотипи и екзотика. Техники на сглобяване на български образ в немскоезичната книжнина от ХІХ в., София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2012), in: Études balkaniques, 3-4 (2013), 214-222;

(2013) „Преврат?“ (за литературния спектакъл по Това едно / можеш ли го на Илко Димитров в ТР Сфумато), в: Култура, бр. 39, 22.11.2013;

(2013) „Събиране на белезите” (за Валентин Дишев, Маргьорит (и други регистри), Благоевград, Издателство Арс, 2013), в: Култура, бр. 28, 26.07.2013;

(2013) „Едното” (за Илко Димитров, Това едно / Можеш ли го, София, Критика и хуманизъм, 2013), в: Култура, бр. 20, 31.05.2013;

(2013) „Да научим, което не щем да знаем” (за Николай Чернокожев, България: стереотипи и екзотика. Техники на сглобяване на български образ в немскоезичната книжнина от ХІХ в., София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2012), в: Култура, бр. 17, 10.05.2013;

(2012) „Познавачът и поетът: новите преводи на Шекспир” (за Шекспир, Великите трагедии, превод Александър Шурбанов, Изток-Запад, София, 2012), в: Култура, бр. 41, 30.11.2012;

(2011) „Metafyzika smutku” (за Georgi Gospodinov: Fyzika smutku (Физика на тъгата) – překlad David Bernstein), в: http://iliteratura.cz/Clanek/29319/gospodinov-georgi-fyzika-smutku-in-kultura.

(2011) „Метафизика на тъгата” (за Георги Господинов, Физика на тъгата, Жанет 45, Пловдив, 2011), в: Култура, бр. 43, 16.12.2011;

(2011) „Отрезвяващият външен поглед” (коментар към предговора на Лола Звонарьова към руското издание на Няма да е все така от Николай Табаков), в: Култура, бр. 42, 9.12.2011;

(2011) „Съпротива срещу ентропията” (за Илко Димитров, 4етири, Стигмати, София, 2011, в: Култура, бр. 31, 23.09.2011;

(2011) „Да за Да” (за Николай Табаков, Да, изд. Сиела, София, 2011), в: Култура, бр. 14, 15.04.2011;

(2010) „Бог в Ню Йорк – талантливата радикалност” (за Илко Димитров, Бог в Ню Йорк, изд. Стигмати, София, 2010), в: Култура, бр. 27,16.07.2010;

(2010) „Културният дебат – какво беше това?” (за Бисерка Рачева, Отпечатъци, изд. Силуети / Българска редакция на Deutsche Welle, Варна, 2010), в: Култура, бр. 10, 19.03.2010;

(2008) „Неистовото неразпознаване на Бога” (за „Антихрист” на Емилиян Станев, на Иван Добчев и Милен Миланов), в: Култура, бр. 6, 15.2.2008;

(2006) “Самота и любов – името на поезията” (за Валентин Дишев, “Квадриги”, изд. Арс, Благоевград, 2006), в: Култура, бр. 19, 19.5.2006;

(2006) “Изгубен с магарета” (за Валери Стефанов, “Изгубените магарета”, изд. Стандарт, София, 2005), в: Култура, бр. 4, 2.2.2006;

(2005) “Достойнството на духовната свобода” (за Жорж Бернанос, “Под слънцето на сатаната”, издателство София – С. А., София, 2005), в: Култура, бр. 36, 21.10.2005;

(2005) “Книги, които идват при мен, когато трябва”, в: Книгите днес, бр. 3, май 2005, 22-23;

(2002) „Неведомите пътища към истинските места на нещата“ (за Красимир Крумов, Неведоми пътища, ИК Петриков, София, 2002), в: Култура, бр. 33, 20.9.2002;

(2002) „Литературни пространства“ (за Бисерка Рачева, Литературни пространства), в: Култура, бр. 28, 12.7.2002;

(1998) „Думите, клонящи към мълчание“ (за Калин Михайлов, Тихи трипове), в: Литературен вестник, 11-17.11.1998;

(1998) „Пътуването не е начин да се стигне някъде“ (за Кирил Мерджански, Митът за Одисей в новата буколическа поезия, София, 1997), в: Култура, бр. 15, 17.4.1998;

(1992) „По плодовете ще ги познаете“ (за Българска християнска лирика, Тренев и Тренев, София, 1991), в: АБВ, бр. 6, 11.2.1992;

(1991) „Автобиография на самотата“ (за Асен Тотешев, На запад след сълзите, самиздат, София, 1990), в: АБВ, бр. 6, 12.11.1991.

– визуални изкуства

(2019) Търпението на ума (за „Далеч от брега“, филм на Костадин Бонев), в: Портал Култура, 26.12.2019, http://kultura.bg/web/търпението-на-ума/;

(2014) „Греди Асса – разказвачът на светове“ (за Греди Асса, „През пустинята“, юбилейна изложба, СГХГ), в: Култура, бр. 16, 25.04.2014;

(2006) “Новата базилика „Св. Петър“ в Рим на 500 години. Начин на експониране”, в: Култура, бр. 40, 17.11.2006;

(2004) „Николай Янакиев“ (за изложбата му Вариации в цвят, галерия „Райко Алексиев“, София 2004), в: Култура, бр. 28, 2.7.2004;

(2001) „Изкуството на текстила“ (за изложбата Изкуството на текстила в България, Шипка 6, София), в: Култура, бр. 28, 20.7.2001;

(2000) [без заглавие] (за изложбата на Николай Янакиев в Cite Internationale des Arts, Париж 2000), в: Култура, бр. 6, 18.2.2000;

(1998) [без заглавие] (за изложбата на Николай Янакиев в Рьотген, Германия 1998), в: Култура, бр. 14, 10.4.1998;

(1997) „Йозеф Бойс и средновековието“ (за изложбата на Бойс в Шнютген-Музеум, Кьолн 1997), в: Култура, бр. 7, 14.2.1997;

(1995) „Мястото на Никола Казаков“ (за изложбата на Никола Казаков в НДК 1995), в: Литературен вестник, 6-12.12.1995;

(1995) „Рошпако, Рошпаче, птицо Божия!“ (за изложбата на Росен Рашев в г. Отечество 1995), в: Литературен вестник, 1-7.11.1995;

(1995) „От муха до слон“ (за изложбата От муха до слон в СУ 1995), в: Литературен вестник, 14-20.06.1995;

(1994) „Уютни магии“ (за изложбата Текстил, София 1994), в: Литературен вестник, 13-20.06.1994;

(1994) „Прозорец за окото на душата“ (за изложбата на Росен Рашев в Градската библиотека – София 1994), в: Литературен вестник, 7-13.2.1994;

З. Преводи на български

 – от латински

а. книги

(2008) Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 423 с. (преводът на За граматика е на Росен Стоянов);

(2008) Аниций Манлий Северин Боеций, Теологическите трактати. За утешението на философията (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 176 с. (преводът на За утешението на философията е на Боряна Кацарска);

(2007) Анселм Хавелбергски, Диалози, София, Изток-Запад (Bibliotheca christiana, series nova, N 15), 262 с.;

(2002) Уилям Окам, Избрано, София, ЛИК (Bibliotheca christiana, series nova, N 10), 123 с.;

(2001)Анселм Кентърбърийски, Защо Бог стана човек, София, ЛИК (Bibliotheca christiana, Series nova N 5), 117 с.;

(1999) Йоан Павел II, Енциклика Вяра и Разум, София, Истина-Veritas, 142 с.;

(1998) Джон Дънс Скот, Трактат за първия принцип, София, ЛИК (Bibliotheca christiana, Series nova 1), 125 с.;

(1993) Анселм от Кентърбъри, Прослогион, За въплъщението на Словото, Апологетична книга, Писма 129 и 136, София, Критика и Хуманизъм (Bibliotheca christiana N 5); второ издание в: Средновековни философи, Част 1, София, Университетско издателство, 1994, 205-278; трето подобрено издание в: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 99-144;

(1992) Анселм от Кентърбъри, Монолог, София, Критика и Хуманизъм (Bibliotheca christiana N 3); второ издание в: Средновековни философи, Част 1, София, Университетско издателство, 1994, 135-204; трето подобрено издание в: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 11-98.

б. отделни трактати и текстове

(2002) Анселм Кентърбърийски, За свободата на избора, в: Анселм Кентърбърийски, Четири диалога (Bibliotheca christiana, series nova, N 6), ЛИК, София; второ подобрено издание в: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 177-201;

(2002) Анселм Кентърбърийски, За падението на дявола, в: Анселм Кентърбърийски, Четири диалога (Bibliotheca christiana, series nova, N 6), ЛИК, София; второ подобрено издание в: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 203-253;

(1999) Бонавентура, За тройния път, във: Философският ерос. Големите текстове на платоническата любов, изд. Л. Денкова, ЛИК, София, 89-116; второ издание в: Бонвентура, Избрани произведения (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 111-139;

(1998) Тома от Аквино, За истината (q. I, a. 1), в: Архив за средновековна философия и култура 5 (1998), 143-151;

(1994) Анселм от Кентърбъри, Диалог за истината, в: Средновековни философи, Част 1, София, Университетско издателство, 279-304; второ издание в: Анселм Кентърбърийски, Четири диалога (Bibliotheca christiana, series nova, N 6), ЛИК, София, 2002; трето подобрено издание в: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 145-175;

(1994) Анселм от Кентърбъри, Молитва за враговете (второ подобрено издание в: Анселм, архиепископ Кентърбърийски, Избрани произведения (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 419-423); Писмо 215; Писмо 418, в: Архив за средновековна философия и култура 1 (1994), 39-43;

(1994) Бонавентура, За знанието Христово, въпрос 4, в: Архив за средновековна философия и култура 1 (1994), 59-84; второ издание в: Бонвентура, Избрани произведения (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 85-110;

(1994) Роберт Гросетест, За едната форма на всички неща; За светлината; Защо човекът е микрокосмос, в: Средновековни философи, Част 1, София, Университетско издателство, 431-446;

(1991) Боеций, Теологическите трактати, във: Философки преглед 1/1991, 51-85; второ издание в: Средновековни философи, Част 1, София, Университетско издателство 1994, 89-128; трето подобрено издание в: Аниций Манлий Северин Боеций, Теологическите трактати. За утешението на философията (поредица Cultura animi), УИ, София, 2008, 13-64.

– от старогръцки

(2002) Патриарх Фотий, За същността (Амфилохии, въпрос 138), в: Архив за средновековна философия и култура 8, 218-226;

(2001) Максим Изповедник, Различни дефиниции, в: Архив за средновековна философия и култура 7, 73-76.

– от немски

а. книги

(2018) Алберт Айнщайн / Макс Борн, Кореспонденция 1916-1955, Изток-Запад, София, 335 стр. (съвместно с Иван Ланджев);

(2015) Йозеф Ратцингер/Бенедикт XVI, Иисус от Назарет. Пролог. Историите за детството, Комунитас, София, 156 стр.;

(2013) Йозеф Ратцингер/Бенедикт XVI, Иисус от Назарет. От входа в Иерусалим до възкресението, Критика и хуманизъм, София, 334 стр.;

(2013) Йозеф Ратцингер/Бенедикт XVI, Въведение в християнството, Комунитас, София, 366 стр.;

(2011) Андреас Шпеер, Метафизичното мислене: крехка конвергенция, Изток-Запад, София, 145 стр.;

(2009) Йозеф Ратцингер/Бенедикт XVI, Иисус от Назарет. От кръщението в Иордан до преображението, Критика и хуманизъм, София, 440 стр.;

(2006) Юрген Хабермас / Йозеф Ратцингер, Диалектика на секуларизацията. За разума и религията, Изток-Запад, София, 71 стр.;

(2005) Валтер Каспер, Иисус Христос, Изток-Запад, София, 458 стр.;

(2005) Валтер Каiпер, Тайнството на единството. Евхаристия и Църква, Изток-Запад, София, 184 стр.;

(2004) Алберт Цимерман, Тома от Аквино, Изток-Запад, София, 266 стр.;

(2002)Рихард Хайнцман, Философия на средновековието, ЛИК, София, 419 стр.;

(2001) Фридхелм Винкелман, История на ранното християнство, ЛИК, София, 115 стр.;

(1994) Етиен Жилсон и Филотеус Бьонер, Християнската философия, Университетско издателство, София (съвместно с Цочо Бояджиев), 502 стр., второ издание: 1999 г., История на християнската философия, изд. “Идея“, Стара Загора, 660 стр.

б. статии

(2019) Гюнтер Меншинг, „Значението на Дионисиевото мислене за европейската политическа традиция“, Християнство и култура, 10 (2019), 82-89;

(2019) Романо Гуардини, „Краят на новото време“. „Същността на християнството“, „Църква и догма“, „За Гьоте и Тома от Аквино“, , „Истина и ирония“, в: Романо Гуардини, Упование и смелост, съст. Георги Каприев, Комунитас, София, 2019, 21-208;

(2019) Артур Шопенахуер, „За интересното“, в: Петър Пламенов, Обещанията на интересното, София, 2019, 371-378;

(2018) Романо Гуардини, „Църква и догмат“, в: Християнство и култура 3/2018, 48-56;

(2017) Романо Гуардини, „За Гьоте и Тома от Аквино и за класическия разум“, в: Християнство и култура, 3/2017, 68-72;

(2016) Ханс Герхард Зенгер, „In mari me ex Graecia redeunte, credo superno dono!. От фрустрация от знание до ученото незнание, в: Christianitas, Historia, Metaphysica. Изследвания в чест на проф. Калин Янакиев, съст. Сава Кокудев, Мартин Осиковски, София, 2016, 225-242;

(2015) Йозеф Ратцингер/Бенедикт XVI, Раждането на Иисус във Витлеем, в: Християнство и култура, 7 (2015), 127-136;

(2015) Юрко Прохаско, Сирените на Путин, в: http://kultura.bg/web/

(2015) Хайнер Мюлер, Писмо до Димитър Гочев, в: Виолета Дечева, Георги Каприев, На фокус Dimiter Gotscheff, София, Изток-Запад, 271-283;

(2013) Петер Гемайнхарт, Filioque – елемент на Каролингската „нормална теология”, в: Християнство и култура, 6/2013 (лято), 16-29;

(2013) Бенедикт XVI, Енциклика Caritas in veritate, гл. 6: Развитие на народите и техниката, в: Култура, бр. 7, 22.02.2013;

(2012) Карл Ясперс, „За европейския дух”, в: Християнство и култура, 11 (2012) (есен), 61-82;

(2012), Йозеф Ратцингер, „Въведение в християнството – вчера, днес, утре”, в: Християнство и култура, 11 (2012) (есен), 5-15;

(2012) Папа Бенедикт XVI, Реч при срещата на папата с католиците, ангажирани в църквата и обществото, в: Християнство и култура, 8/2012 (пролет), 42-46;

(2011) Йозеф Бохенски, Абсолютното, в: Християнство и култура 2/2011 (зима), 30-36;

(2011) Йозеф Ратцингер / папа Бенедикт XVI, Приложение (Тежък грях към беззащитни деца; Вяра и насилие; Спин и хуманизиране на сексуалността), в: Йозеф Ратцингер / папа Бенедикт XVI, Светлина на света (разговор с Петер Зеевалд), прев. Т. Николов, ред. Г. Каприев, „Комунитас”, София, 265-272;

(2008) Тенгиз Иремадзе, Философия на авторефлексията при Иоане Петрици, в: Християнство и култура 10/2008, 35-43;

(2008) Йозеф Ратцингер / папа Бенедикт XVI, Изкушенията на Христа, в: Християнство и култура 2/2008, 35-46;

(2007) Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Кой мисли абстрактно?, в: АлтераАкадемика, 3/2007, 9-13 (със Стилиян Йотов); препечатка във Philosophia. e-journal for philosophy & culture, 22/2019, 78-83;

(2005) Андреас Шпеер, Свободно мислене, в: Култура, бр. 17/18, 13.5.2005;

(2005) Богословските различия и отношенията между Православието и Католичеството днес (разговор между кардинал Валтер Каспер и проф. Калин Янакиев), в: Християнство и култура 2/2005, 32-43;

(2005) Валтер Каспер, Слово при представянето на българското издание на ‘Иисус Христос’, в: Култура, бр. 13, 8.4.2005;

(2004) Валтер Каспер, Историческият въпрос за Иисус Христос, в: Християнство и култура, бр. 3/2004, 12-27;

(2004) Мария Бургер, Алберт Велики: възможностите за теологическо богопознание, в: Архив за средновековна философия и култура 10 (2004), 36-51;

(2001) Волфганг Клуксен, Съхраняването на западноевропейската идентичност, в: Критика и Хуманизъм 1 (2001), 11-22;

(2001) Ханс Герхард Зенгер, Защо се занимавам със средновековна философия, в: Критика и Хуманизъм 1 (2001), 23-29;

(2001) Андреас Шпеер, Актуалността на несвоевременното, в: Критика и Хуманизъм 1 (2001), 79-85;

(2001) Карлос Стил, Авраам и Одисей. Християнска и неоплатоническа есхатология, в: Критика и Хуманизъм 1 (2001), 135-152.

(1999) Беате Регина Зухла, Дионисий Ареопагит, в: Култура 18 / 7.5. 1999, 9-12;

(1998) Алберт Цимерман, Безприютността на човека и философията, в: Архив за средновековна философия и култура 5 (1998), 7-21;

(1998) Михаил Хронц, “Света София“ в Константинопол и императорската литургия, в: Архив за средновековна философия и култура 5 (1998), 42-76;

(1998) Христос Терезис, Аристотелизъм и платонизъм при византиеца Георги Пахимер, в: Архив за средновековна философия и култура 5 (1998), 106-117;

(1998) Ян А. Аартсен и Андреас Шпеер, Философията на Бонавентура и учението за трансценденталиите, в: Архив за средновековна философия и култура 5 (1998), 152-190;

(1998) Андреас Шпеер, Що е философия през средновековието?, в: Архив за средновековна философия и култура 5 (1998), 207-219;

(1997) Елпидофорос Ламбриниадис, Православие и национализъм, в: Култура, бр. 35, 5.9.1997;

(1996) Ян А. Аартсен, Тома от Аквино и Corpus Dionysiacum; За красивото, в: Архив за средновековна философия и култура 3 (1996), 149-152; 240-246;

(1996) Андреас Шпеер, Causalitas luminis. Учението за “lumen intelligibile” в коментара на Тома към Liber beati Dionysii De divinis nominibus, в: Архив за средновековна философия и култура 3 (1996), 211-231;

(1996) Франк Хенчел, За мисловните образци, конотациите и импликациите. Към “За причинността на Красивото с оглед различието на причините” (Тома от Аквино, Коментар към книгата на блажения Дионисий “За имената Божии”), в: Архив за средновековна философия и култура 3 (1996), 247-262;

(1996) Ваутър Хорис, Operatio contemplationis – Движението на привидно неподвижното в прочита на Тома на Liber beati Dionysii De divinis nominibus, в: Архив за средновековна философия и култура 3 (1996), 263-281;

(1995) Карл Ясперс, Идеята за университета, в: Измерения на университетската идея, изд. П. Бояджиева, Университетско издателство, София, 309-391;

(1994) Волфганг Клуксен, Историческото изследване на средновековната философия и неосхоластиката, в: Етиен Жилсон и Филотеус Бьонер, Християнската философия, Университетско издателство, София, 505-539; второ издание: 1999 г., изд. “Идея“, Стара Загора, 661-704;

(1994) Алберт Цимерман, Природа и смърт според Тома от Аквино, в. Архив за средновековна философия и култура 1 (1994), 108-123;

(1994) Андреас Шпеер, Философията като преход при Бонавентура, в: Архив за средновековна философия и култура 1 (1994), 44-58;

(1994) Андреас Шпеер, Изкуство и красота, в: Архив за средновековна философия и култура 1 (1994), 124-155;

(1994) Майстер Екхарт, Блажени са бедните духом, в: Средновековни философи, Част 1, Университетско издателство 1994, 497-502;

(1993) Хайнрих Рикерт, Живот и култура, в: Идеи в културологията, т. 2, изд. И. Стефанов и Д. Гинев, Университетско издателство, 57-72;

(1993) Едмунд Хусерл, Към конституцията на висшите степени на интерсубективността, в: Идеи в културологията, т. 2, изд. И. Стефанов и Д. Гинев, Университетско издателство, 149-159;

(1991) Ханс Урс фон Балтазар, Дух, любов, съзерцание, в: Култура, бр. 44, 1.11.1991;

(1988) Георг Лукач, Овещняването (из “История и класово съзнание”), в: Социологически проблеми 3/1988, 50-68;

(1988) Карл Маркс, Хегеловата логика, във: Философска мисъл 8/1988, 63-65;

(1986) Конрад Лоренц, Обратната страна на огледалото, гл. 8-10, в: Немарксистки теории на познанието, изд. Л. Сивилов, София, 1985, 98-223.

– от руски

(2011) Ханс-Йоахим Шлегел, Икона и кинематографичен образ. Отгласи от византийското разбиране на изображението в руското и съветското кино, в: Християнство и култура 2/2011 (зима), 82-97;

(2008) Дмитрий Е. Афиногенов, Учението на патриарх Фотий за свещените изображения, в: Архив за средновековна философия и култура XIV, 9-14;

(1999) Сергей Аверинцев, Християнството, в: MESЕMBRIA. Българо-руски сборник в чест на Сергей Аверинцев, изд. Е. Ив. Димитров, Славика, София, 352-365;

(195) Евгений Трубецкой, Старият и новият национален месианизъм, в: Lettre internationale, 8 (1995), 42-48;

(1992) Владимир Лоски, Образ и подобие, в: Култура, бр. 25, 19.6.1992;

(1992) Владимир Лоски, Творението, в: Култура, бр. 21, 22.5.1992;

(1991) Александър Мен, Човешкият лик на безкрайното, в: Култура, бр. 27, 5.7.1991.

И. Интервюта

(2020) „Предстои още по-болезнено отчуждаване на масовия човек от същински човешкото“, в: БТА, 30.04.2020: http://www.bta.bg/bg/c/AC/id/2202407;

(2020) „Залезът на нашия свят и интелектуалното надмогване“ (разговор с Ивайло Цветков), в: OffNews, 14.04.2020: https://offnews.bg/nashite-avtori/prof-georgi-kapriev-zalezat-na-nashia-sviat-i-intelektualnoto-nadmog-726499.html;

(2019) „За „Дионисиевите традиции““ (разговор със Смилен Марков), в: Християнство и култура“, бр. 7 / 2019, 47-58;

(2018) „Името няма значение, значимост имат съдържанията“, в: Култура, бр. 21, 01.06.2018;

(2017) „Професорско каре“ (с Цочо Бояджиев, Калин Янакиев и Владимир Градев), в: Портал за култура, изкуство и общество“ (www.kultura.bg/web/професорско-каре);

(2015) “Не се напага верата ако се почетува достоинството” (разговор с Катерина Богоева), в: Утрински вестник, бр. 4829, 09.07.2015;

(2015) „Човекът на изкуството, ако е човек на духа, не може да бъде унизен“, в: Застраховател прес, 11 / 2015;

(2015) „Sturm und Drang по Махатма Ганди“ (разговор с Милен Миланов), в: Драматургия Аскеер 2015 (= Библиотека за съвременна българска драматургия АСКЕЕР, N 11), 5-26;

(2015) „Днес театърът е плосък, защото гледа да угоди на зрителя“ (разговор с Мария Митева), в: Сега, бр. 97, 01.05.2015;

(2015) „Грях е че подминаваме добрите хора“ (разговор с Таня Джоева), в: Преса, бр. 97, 11.04.2015;

(2015) “Добри времена за живеене не е имало“ (разговор с Димитър Ганев), в: Труд, 03.03.2015;

(2015) „Европа трябва да удари по масата и да поиска законите й да се спазват“, в: bg (http://novinite.bg/articles/88531);

(2014) Интервю за семинарите през 80-те години на ХХ в. (разговор с Иванка Еленкова), в: http://piron.culturecenter-su.org/wp-content/uploads/2014/10/Kapriev_interview_Elenkova_1_ed.pdf;

(2014) „Култура на нормите срещу култура на изключенията“ (разговор с Копринка Червенкова и Христо Буцев), в: Култура, бр. 30, 19.09.2014;

(2014) „Попадаме в една образователна перверзия“ (разговор със Стефан Джамбазов и Зелма Алмалех), в: http://въпреки.com/post/81894211208;

(2014) „Интелектуалец политик е абсолютна нелепост“ (разговор с Димитър Ганев), в: Труд, 3.01.2014;

(2013) „Нямаме своя Аденауер”, във: http://www.komentator.bg;

(2013) „За Църквата – с оптимизъм” (разговор с Копринка Червенкова и Христо Буцев), в: Култура, бр. 8, 01.03.2013;

(2013) „Великотърпелив човек е българинът” (разговор с Димитър Ганев), в: Банкеръ, бр. 8, 22.02.-1.03.2013;

(2013) „Архонтството у нас е безобразие!” (разговор с Таня Джоева), в: Преса, бр. 53, 23.02.2013;

(2012) „Патриарх Евтимий Търновски” и „Летене по Радичков”, в: Людмила Сугарева, Срещи в ефира, Пловдив, 2012, 76-78 и 194-203;

(2012) „Понякога забравяме, че християнството е религия на радостта” (разговор със Сандра Керелезова), в: http://www.pravoslavie.bg/ ;

(2012) „Добрият човек…” (разговор с Иван Кулеков), в: http://www.btv.bg/shows/shouto-na-slavi/videos/video/228283532-Shouto_na_Slavi_Chovetsi__praznichno_izdanie.html ;

(2012) „Нямаме авторитети, затова имаме вождове” (разговор с Таня Джоева), в: Преса, бр. 230, 25.08.2012;

(2012) „Във всяка култура има чалга” (разговор с Марияна Първанова), в: Монитор, бр. 4377, 4.02.2012;

(2011) „Не живейте само пред телевизора” (разговор с Диляна Димитрова), в: Труд, 22.04.2011;

(2011) „Футболът е религия, смесена със суеверие” (разговор с Росица Стойкова), в: 7 дни спорт, бр.6062, 4.4.2011;

(2011) „На бездарието си казваме „преход”” (разговор с Бойко Ламбовски), в: Сега, бр. 61, 16.3.2011;

(2009) „Църквата на Христос е една” (разговор с пастор Румен Борджиев), в: Християнство и култура, бр. 2/2009 (зима), 64-81;

(2009) „Недостоен е животът без евангелски добродетели” (разговор със Зоя Захариева-Цанкова), в: АЗБуки, 20/2009;

(2009) „Възкресението на Иисус е знак на върховна сигурност за християнската радост” (разговор със Зоя Захариева-Цанкова), в: АЗБуки, 15/2009;

(2009) „Църквата не е от света, но е в света…” (разговор с Христо Буцев), в: Култура, бр. 6, 11.02.2009;

(2008) „Християнството и ‘постхристиянската ситуация’” (разговор с Цочо Бояджиев, Владимир Градев и Калин Янакиев), в: Християнство и култура, бр. 2/2008 (зима), 4-23;

(2007) „Публиката си поиска български автори”, в: Политика, бр. 161, 18-24.05.2007;

(2007) „Скок в празното” (разговор с Димитър Гочев), в: Алтера 4/2007, 4-10;

(2007), „Пирандело не може да бъде изказан”, в: Седем, бр. 15, 18-24.4.2007;

(2007) „Отсъствието на усет за общност е нашата Голгота” (разговор с Деян Енев), в: Сега, бр. 80, 5.4.2007;

(2006) Анкета (разговор с Евелина Келбечева), в: Историята, населена с хора II, София, 2006, 233-247;

(2006) „За развоя на философската медиевистика в България” (разговор с Атанас Стаматов), в: Известия (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски”, хуманитарен факултет), том 6, 2006, 98-103;

(2005) “Цивилизация без религия?” (разговор с Александър Кьосев, Калин Михайлов, Иван Добчев, Калин Янакиев и др.), в: Християнство и култура, бр. 1/2005, 120-139;

(2004) „Социална валидност за българската драматургия“, в: Литературен вестник, бр. 41, 8-14.12.2004;

(2004) „Не може да се изолираш от света и да философстваш“, в: Огледалото, 8 / 2004, 42-44;

(2004) „Решаваньето на проблемот на МПЦ може да го врати православието на неговите автентични корени“, във: Форум, бр. 150, jули 2004, 84-91;

(2004) „Кентаври в Академията“ (разговор с Митко Новков), в: Култура, бр. 11/12.3.2004;

(2004) „Обичаме да гледаме назад и встрани – това е голямата ни трагедия“, в: Инсайд, март 2004, 30-31;

(2003) „Жед за откриванье на православниот духовен хоризонт“, в: Успение, 5 (2003), 7-16;

(2003) „Далекогледът – 14 години по-късно“ (разговор с Георги Лозанов, Недко Солаков и Христо Буцев), в: Култура, бр. 23/6.6.2003;

(2002) „Думата интелектуалец няма реално множествено число“, в: Дневник, бр. 241, 5.12.2002;

(2002) „Папата не е чудотворец, а световен политик“, в: Капитал, 1-10.5.2002;

(2001) „Продуктивността на различията“ (разговор с Бойко Пенчев), в: Литературен вестник, 2-8.5.2001;

(2000) „Схизмата и нейното пречупване в инсталацията“ (разговор с Диана Попова и Христо Буцев), в: Култура, бр. 50/51, 22.12.2000;

(1996) „Анкета“ в: Р. Таслакова, 25 въпроса. Анкети, София, 1996, с. 82-83;

(1995) „Светът гледа с респект българските философи“ (разговор с Митко Новков), в: Черноморски фар, бр. 210, 11.8.1995;

(1993) „За думите и мълчанието“ (разговор с Цочо Бояджиев и Димитър Вацов), в: Литературен вестник, 20-27.12.1993.

Й. Дискове

(2009) „Свободата на волята” („Професорското каре” с Ц. Бояджиев, К. Янакиев, В. Градев) – 54229(1-2)/14.05.2009, в: Християнство и култура, бр. 5/2009 (пролет);

(2009) „Съвест – угризение – прошка” („Професорското каре” с Ц. Бояджиев, К. Янакиев, В. Градев) – 5404/19.02.2009, в: Християнство и култура, бр. 2/2009 (зима).

К. Филм

„Homo spiritualis и около него /Георги Каприев/“ (поредица „Умно село“), сценарист Антоанета Бачурова, режисьор Владимир Люцканов, оператор Кирил Проданов. Излъчен по БНТ1 на 28. 12. 2014, архивиран в: http://bnt.bg/predavanyia/umno-selo/portret-na-prof-georgi-kapriev-v-umno-selo-28-12-2014, и https://vimeo.com/115438416.

---

Philosophia 25/2020, pp. 16-83