Georgi Pavlov
Abstract: Spillingardans. Nick Land and Animal Farm, or How to Make Nothing out of Something. This text serves as an outline and introduction to Nick Land’s earlier work with a brief commentary through the lenses of George Orwell’s Animal Farm. The text focuses on the three fundamental points in Land’s ouvre. Namely, the rule of modernity, which states that the outside must pass through the inside, that production creates excess, which the system cannot handle (qua Bataille), and the signification of everything. These points serve as a leverage to advance the critique on modernism and capitalism, and even postmodernism – mainly of systems of signification, which subject the subject to immense violence and rid him of his freedom, and otherness. Land proposes at first nothing more than a virulent nihilism, until his later period (before his breakdown), in which he offers a deterritorialization of the human and reterritorialization in rhizomatic cyber-space. Even though the initial presuppositions are not the most convincing or argumentative, Land’s criticism of modernity, capital and signification is well worth exploring.
PDF Keywords: Nick Land, capitalism, Deleuze, Guattari, immanence, rhizome, cyber-space, schizo, materialism
„Бих могъл да кажа, че животинският свят е свят на иманентността и непосредствеността“[1] – Жорж Батай
Очерк на творчеството и живота на Ник Ланд
Целта на този текст е да се направи кратък очерк и въведение във философското творчество на Ник Ланд. Роден през 1957, Ланд преподава в уФниверситета в Уоруик от 1987 г. до 1992 г. Публикува една книга през това време: “Thirst for Annihilation, Georges Bataille and Virulent Nihilism (An Essay in Atheistic Religion)“. Повлиян от Жил Дельоз, Феликс Гатари, и Жорж Батай, Ланд по-късно ще се окаже едно от главните влияния в по-късно развилия се акселерационизъм (accelerationism) и спекулативен реализъм[2], както и основател на жанра наречен theory-fiction[3] – теория, която се изгражда и представя чрез фикция. В ранното си творчество Ланд се фокусира върху анти-фашистки тенденции, опити за излизане извън човешкия опит, както философски така и творчески, като евентуално се обръща към киберпространството, което вижда като бъдещето, което ще осъществи бягството от авторитарните символни системи. През 90-те Ланд съосновава CCRU (Cybernetic Culture Research Unit), колектив занимаващ се с киберфеминизъм, експериментално изкуство, и киберкултура. В късния си период Ланд заема напълно противоположна позиция в сравнение с по-ранната, пише крайно десни текстове и се явява като един от основателите на така нареченото тъмно просвещение – нео-реакционерско, анти-демократично, анти-егалитарно движение, което отхвърля идеята за прогреса в историята и предлага завръщане към стари модели на обществото, както и архаични модели на управление. През 2011 бива издаден сборник с негови текстове от периода 1987 – 2007 от негови бивши студенти – Рей Брасие и Робин Мкей. Сборникът (Fanged Noumena) проследява творчеството на Ланд от началото на неговата преподавателска дейност. Повлияни от неговото творчество са философите Реза Негарестани, Рей Брасие, Марк Фишър, Иън Хамилтън Грант, както и някои музиканти. Eдин изчерпателен анализ би предположил проследяване на философските му влияния и коментари върху Кант, Ницше, Маркс, Фройд, Батай, Лиотар. Хайдегер, Дельоз и Гатари, както и на автори на художествена литература – Сад, Тракъл, Лъвкрафт, Милър, и др.
Теорията или по-скоро анти-теорията на Ланд цели да покаже противоречията и недостатъците на модерността, капитализма и човешкия бит изобщо. Това, което той ни предлага е нещо, като наръчник по нищо-логия или по-точно – наръчник по абсолютна иманентност (която избягва трансцедентността и йерархиите, както и, която той предпочита), който предпоставя базов материализъм. Критиката на Ланд се състои от три преплитащи се пункта: този на правилото на модерността, на излишъка (който взима от Батай), и този на означаването. Тези принципи спират и възпрепятстват хаоса, различието, другостта, креативността, либидото, и т.н., което Ланд вижда като нещо негативно и показва из цялата история на философията, като според него само някои автори схващат теченията на материята и несъзнаваното. За него, чрез тези пунктове, хората са много повече оковани във вериги, отколкото свободни да правят или мислят каквото желаят. Тези пунктове, които сме си изградили, не са нищо повече от опит за отлагане на смъртта[4], нихилизма и завръщането към материята.[5] Т.е. Ланд до голяма степен предпоставя един натуралистки-хаотизъм[6] (който той нарича либидинален материализъм[7]), в който ще сме по-добре следвайки го, отколкото отказвайки го, защото неговото отказване не е нищо повече от поробяване, създаване на несправедливи йерархии, символизиране, и т.н.
Във Фермата на животните животинските обитатели на фермата се мобилизират срещу фермера Джоунс за да създадат социалистическа утопия, която евентуално се превръща в огледало на реално случилото се, и завършва с прасетата, които толкова уподобили хора, че останалите животни във фермата не могат да ги различат от самите хора. В романа прасетата стават хора постепенно, но от друга гледна точка, те всъщност са такива от самото начало – същото се отнася и за другите животни. Още рано романът нарушава това, което Батай постулира, че „в света животното е като вода във вода[8]“ – животните могат да говорят, пеят, евентуално се учат да четат и строят. Следователно обитават символичен ред т.е. серия от предписания, и сам строят такъв след изписването на правилата, които биват променени евентуално за да се пропагандира идеологията на прасето Наполеон от себеподобните му.
Парадоксът на Модерността и Terra Firma
В просвещението и модерността Ланд открива парадокс, който ясно бива очертан в това, което просветеното общество се опитва да направи с другите култури. Още преди да бъде осъществена срещата с тях се обръщаме с вече налична вътрешна нагласа, която предопределя отношенията ни предварително с тях. Другото не може да не бъде възприето освен през вътрешното на възприемащия[9]; диваците трябва да бъдат научени, езичниците трябва да бъдат покръстени, и т.н. От това Ланд извежда правилото на модерността, което гласи, че всичко външно трябва да мине през това, което е вътре. Принцип, който се забелязва от човешкото възприятие до политиката. Този принцип Ланд забелязва най-вече във философията на Имануел Кант. Модерната философия между Декарт и Кант се фокусира изключително много върху спора между рационализъм и емпиризъм, докато евентуално Кант се затормозява с този проблем задавайки въпроса как е възможно синтетичното a priori знание? За Ланд, кантовата „коперникова“ революция се състои в обръщането на въпроса от „какъв трябва да е умът за да има възможност за познание“ в „какви трябва да са предметите за да бъдат познати“[10]. Отговорът на втория въпрос се оказва синтетичното a priori знание, което дава сигурни условия за възможността за опит, които не зависят от външния такъв. Така предпоставката за сигурния фундамент се явява като проблем при опознаването на другото, това, което е радикално друго, тъй като знанието не е чисто a posteriori аналитично. Аз във връзката си другия, след като имам предварително установени категории, заличавам до голяма степен неговата другост и го правя себесъщ. Следователно моята връзка с външното винаги е опосредствана, за разлика от животинската. Подобно нещо, като непосредствен достъп не съществува. Начините на опосредстване са от всякакъв порядък – от телесни различия до идеологически такива. Разбира се, разширяване на обсега на знание, за да бъде познато другото е възможен, но и често възпрепятстван от изцяло различаващи се светогледни рамки.
В този случай, самият ни познавателен апарат не ни позволява да отидем напълно отвъд това, което е наше, защото всичко външно минава отвътре за да бъде познато. Философията на Кант дава ясен отговор на как да се сблъскваме с външното, нещо, което се среща в цялото просвещение и нагоре[11]. Така се дават ясни условия за чуждото знание, с което западната цивилизация евентуално ще се сблъска. Позволява се невежество и нарцисизъм за сметка на другите култури, както и се създава определен защитен механизъм. Чисто гносеологически, системата на познанието е нищо повече от защитен апарат за това, което е отвъд[12]. Не само това, позволява се и поробяване на другия под претекста, че той няма силата да се справи сам със собствени си разум и т.н.. Това отношение продължава от древни времена до настоящето, дори видни философи често биват запленени от подобни мисли – пример за това е Албер Швайцер, който въпреки помощта си в Африка, се изказва расистки за обитателите на континента[13]. Друг ясен пример е случаят с мисионера, който се опита да покръсти индийско племе канибали и намери своята смърт в ръцете на племето[14].
Връщайки се на Фермата на животните, как прасетата и изобщо животните ще се отскубнат от контрола на хората, като те самите ползват „робското“ си название? Дори се разграничават по този начин. Terra firma, ни предпазва не само от другостта на другите, но и абсолютната другост, която ни е напълно присъща – смъртта. Имайки предвид това, човечеството бидейки подложено на собствения си разум, няма причина да се обърне към външното заради „висящата заплаха“. С оглед на всичко това, просвещението работи наистина като едно истинско просвещение – като свещта, която осветлява мрака около себе си, то дава поглед към това, което за нас е в тъмното, но за обитателите на тъмното, нещата стоят иначе. Светлината, която за нас осветява, за тях, може би, заслепява.
Върколакът и лудницата
За Ланд, изхождайки от Батай, човечеството се опитва да оползотвори всичко, но в произвеждането на каквото и да е, винаги генерира много повече енергия, отколкото може да бъде изразходена или оползотворена; съществува много повече воля, отколкото може да бъде изразена, либидото никога не се задоволява и изразходва, и създава прекалено сексуална енергия, която не винаги се изчерпва напълно, съответно при Шопенхауер и Фройд[15][16]. Творенето не е винаги оползо-творяване, то често произвежда излишък. Логиката на системата е да оползотвори всичко и каквото не може – да отхвърли, разруши, или потисне[17]. Принципът на означаването също се намесва тук. Тенденцията, която Ланд забелязва е господството на символичния ред над човека и неговия бит. Предписанията разграфяват, променят, различават, потискат, привилегироват, унищожават, и малтретират често света и хората в него, които могат и не могат да бъдат познати чрез познавателния апарат напълно. Дори означаващото „човечество“ разделя – означаващото „човек“ напълно отнема това което е могло да бъде иначе, отнема неговата другост, ненормалност, интензитет, креативна сила, нормализира неговото либидо, и т.н. Другият не остава друг, а себесъщ, той бива потиснат от съответните системи, които са налице, факт, който се среща в множество среди. От различните форми на нацизъм из цяла Европа до расизма към белите и черните в Южна Корея, но въпреки това, глобализацията се опитва да постигне един модел на универсалност, който може да заличи различието у човека и неговите интензивности (Кант). Тук Ланд въвежда своя концептуален персонаж – върколакът,[18] който е съществото, което стои отвъд социума като висяща заплаха препълненa с интензивности[19], той се внедрява за да разруши и покаже дупките в системата, тъй като той самият е една липса и излишък в системата – това, което тя произвежда с оглед на цялото производство, като производството не се изчерпва само с класическата икономика. Той е това, което не може да бъде означено напълно, а само чрез негативно означаващо. Върколакът е същество, което е външно на обществото, защото не може да бъде смачкано от символичните предписания и изразява това, което не може да бъде овладяно от символните форми, които са налице – персонаж, който не действа по установените норми, не ги приема и често показва вътрешните им противоречия, както и недостатъци. Той се съпротивлява и опонира на системата, но колкото и да е извън нея, той е толкова и продукт на нея. Върколакът т.е. шизото е това, което най-добре олицетворява какво не е наред със символните системи, тяхното разграничаване на човека на базата на множество различни принципи. Върколакът е излишъкът на самата система, която трови себе си създавайки го. Натуралистичният нагон към смъртта проблясва тук като несъзнаван принцип, който показва как системата сама предизвиква собственото си падение, както капитализма т.е. една система винаги поддържайки се, създава условия за своето унищожение по един или друг начин. Излишъкът често зависи от системата, но потискани субекти, които нарушават реда поради своето радикално различие се намират във всяка. Отношението към тях навсякъде е до определени степени различно, но нерядко е едно и също, често те биват посрещани със стигма, като най-ясния пример за върколака е шизото, именно защото то не може да бъде подложено на символичните системи и не може да бъде овладяно символично, а само психиатрично, но и това остава под въпрос.
Въпросът за шизото стои по особен начин при Ланд, доколкото неговото състояние не е изцяло патологично, а по-скоро възхвалявано, защото не е подчинено на символните форми и е „естествено природно“. В някои системи, върколакът бива приобщен и наложен като новата норма, така губещ своите интензивности. Но шизото не може да ги загуби – неговите непредвидими действия, желания и мисли са нещо радикално друго, на която и да е система. От друга страна, върколакът не е само обект на етическа несправедливост, но и метафизическа, неговите интезивности имитират тези на природата, което ни навява на мисълта, че за Ланд, разликата между „е“ и „трябва“ е не само е незначителна, но и разрушителна спрямо самата реалност като такава т.е. символните системи не само потискат психиката на човека, но и неговата метафизическа „природа“.
Въпреки утопичните възгледи и самозалъгващото мислене, светът е изграден на основата на изключително много насилие, мръсота и зло[20]. От най-минималното ниво, което са ямите и гнусните течности в канализацията до корпоративната среда. Например, селяните в Азия, които от деца до смъртта си копаят в мините златото, което се взима от господарите им и се продава в картели за да се ползва за изработването на компютърни процесори, на практика сферите се преплитат или по-скоро са една. За да можем ние да се храним и да пишем, и изобщо ползваме технологии, някой до съвсем скоро е страдал в мините. За да можем да носим някои дрехи и ползваме телефони, някое дете в Китай си е зашило пръстите сякаш това е някаква нова мода. За да оцелее корпоративната среда и запази перфектния си вид малтретира голяма част от обществото т.е. в един план на утопичното и мечтателското, на заден план, като несъзнавано, стои насилието, а върколакът е именно това. Но какво правим, ако една част от излишъка, това парче реално и не-означено започне да върви срещу системата? Именно това е проблемът, който върколакът парадоксално символизира.
Органика и кибернетика
Размислите на Ланд водят до неговия опит за освобождаване от тези системи и до ускоряването им до момента, в който вътрешното противоречие е прекалено силно за да бъде превъзмогнато. Тези пунктове, които кратко очертахме до голяма степен са именно най-човешкото в човека и нещо, което само той прави. За Ланд, това означава да отречем човека и да преминем в това, което е отвъд и което е след човека. Така, в ранното си творчество, Ланд се противопоставя на Ницше и неговия Übermensch[21] заявявайки, че човекът няма къде повече да се усъвършенства и за него би било по-добре да го няма, имайки предвид насилието на символните системи, както и естествения ред на нещата. В по-късните си текстове Ланд се отказва до голяма степен от тази идея, като все пак отхвърля човечеството, но не в същия смисъл. Ранното абортиране на човешката раса се превръща в нейното напускане и преминаване в друго. Човекът не може да бъде спасен или поне това понятие за човек. От езика до капитализма, субектът бива превърнат в това, което е – човек. Отдавна той осъзнава противоречието на капитализма, който е толкова ефективен в себезапазването си, че трансцендира себе си за сметка на каквото и да е друго, така капитализмът се показва като една много ефективна система. Тя поглъща и оползотворява всичко, като в същото време създава изключително много излишък (производството на капитализма може да бъде свързано с това на соларната икономика на Батай, за която говори в по-ранния си труд[22]). Той се превръща в самоцелно развитие, както и в безкрайност, който единствен край е изчерпването на материалната възможност на неговото собствено развитие, като това довежда то евентуалния му разпад. Това, за Ланд, води до ускоряването на капитализма и човечеството до степен на абсолютно заличаване на различаването от знаците. От най-минималните форми на означаване до едиповата драма, човекът бива свръхкодиран от всичко около него и само шизото или шизоподобното може да бъде спасено, то не се подлага на психиатрични категории, с нивата си на интензивности е същински върколак за обществото и бива изхвърлено и изключено от него, защото не може да бъде потиснато. Заради това, Ланд прибягва до виртуалното убийство на Едип, където класическите форми на означаване и кодиране не са така ефективни, като това осигурява възможността за децентрализирано поле. Подобни размишления се срещат в текста „Месо, или как да убием Едип в киберпространството[23]“. Едиповата триада няма власт там поради почти децентрализираната позиция, както връзката, която се осъществява в Интернет – такава лишена от ясни йерархии. От краен нарцисизъм до безкрайна шизофрения, Ланд ни предлага това, което не можем да си представим – eдин план на иманентното към който да се стремим чрез различните изразни форми на Интернет, анонимност, липса на силно символични форми и “фашистки” означаващи. Интернет има възможността да имитира фундаменталната природа на света, която за Ланд е интензивна, неспираща и хаотична.
Естествено, пътят до това е дълъг, като вземем предвид невежеството и проблемите, които се явяват в момента във виртуалното пространство, но едно абсолютно пренасяне в шизоидно течение е крайната цел. И в Интернет съществува фон на насилие, както и символичен ред, но не такъв, който може да устои за дълго или ефективно, поне според Ланд. Интернет е пространство, което няма привилегирована позиция на вход, както и няма структури. В момента е силно централизирано, но съществуват подобни мрежи като Dark Web, които са алтернативата, която Ланд предлага. Пренасянето на невротичната структура в Интернет е силно преобладаващо до този момент – безкраен нарцисизъм, самосъжаление и т.н. Това ще е така до момента, в който Интернет пространството тотално замести реалността и бива децентрализирано (За Ланд, една стъпка към това бе създаването на Bitcoin).
Абсолютната анти-утопия, която Ланд развива е разлагането на човешкото в кибернетичното пространство и елиминирането му изобщо от реалния свят, както и елиминирането на човека изобщо. Киберпространството като една децентрализирана имитация на реалния свят не е нищо повече от шизоидно течение, което не спира никога и напълно осъществява проекта на Дельоз и Гатари за тялото без органи.
Фермата на животните и Земята
Във Фермата на животнитe, животните във фермата мечтаят за един свят без хора, но евентуално, главните животни се превръщат в хора и тази мечта си остава просто мечта. Грешката на Наполеон не е, че става човек, а, че изобщо се подлага на системите на означаване, които са вкарали човека в тази ситуация от самото начало. Вместо прасето да се стреми към идеал или да прави каквото и да е друго човешко, е трябвало да намери други начини разрушаващи човешкото и позволяващи повече ставането-отвъдно и тотално иманентно. Проблемът е, че животните в романа още от самото начало са хора – те не са другото на човека, а неговото най-човешко. В такъв случай можем ли да съдим прасетата за това, което са направили? Не е ли това един случай на човешко, твърде човешко? Изхождайки от дельозианската критика на трансцендентността, Ланд предлага модел на денормализиране, унищожаване и разваляне на сегашните наслоени символични модели, едно отиване отвъд човешкото, смесване на човешкото и не-човешкото чрез едно разтапяне в технологичното и виртуалното. Нещо, което за животните по ясни причини е невъзможно; те са възроптали прекалено късно, но в същото време прекалено рано, липсата на достъп до интернет не би позволило на животните да се разпадат в неговата иманентност.
Какво означава всичко това? Нима едно подобно четене на Фермата на животните е правдоподобно? С оглед на текста със сигурност е. За хората, както за животните, е прекалено късно за да останат в иманентността (нещо, което е проблем при Ланд, но не и при Дельоз и Гатари), но са точно навреме за да се разпаднат в кибернетичното пространство. Дали това ще е чрез първоначална роботизация, дали чрез нещо друго, масовото общество скоро ще достигне този момент, но тук се запитваме: какво става с хората, които нямат достъп до Интернет? Всеки ли ще има евентуално? Стигаме ли до една нова (стара) несправедливост, която Ланд, може би, е пренебрегнал? Запитваме се въпросът: именно това разлагане в киберпространството не предполага ли едно структуриране наново на света? Имайки предвид неговото начало това не би било невъзможно и не е ли просто това кибернетично разлагане един нов потенциален свят, който както този, ще съградим и свръхкодираме?
В крайна сметка, по-различни ли сме от животните? Все пак фермата на животните е нашата планета земя. Ние като прасетата се разделяме помежду си постоянно. Във всеки един от нас се крие диктатор или подчинен, че и двете. Изходът от свръх кодиращите системи, от които Ланд се опасява, не се крие в ускоряването им докато се срутят или завръщането към органиката или киберорганиката, а в експлоатацията на дупките в символичния ред. Там където системата не действа, тя може да бъде пренаписана, там където не решава проблемите, се създава нова, както се чертае нов план на иманентност. Революцията се намира в езика, в това, което не може да бъде означено или предадено като смисъл – в реалното. Тук не става дума за насилие, а за атака над серията от предписания, които така смачкват човека, че дори не се усеща, че думата „човек“ е предписание. Всяка дума е предписание, защото задава определена норма, която се спазва в реда на нещата. Друг въпрос, който трябва да си зададем е за самата метафизика на Ланд и проблемите, които поражда – един от тях бидейки този за разликата между „е“ и „трябва“. Неговата етическа несправедливост, не е толкова етическа, колкото метафизическа. Но въпреки това, несправедливостта изхождаща от пунктовете, както и проблемите в символните системи, както и тези на самите пунктове заслужават внимание. Може би преди да се заемем с проекта на Ланд трябва да се запитаме въпроса дали това, което той ни предлага си струва? Все пак неговите прогнози звучат фантастично и дори налудничаво на моменти, но всъщност те могат да ни подбудят да си зададем някои фундаментални за нас въпроси, въпроси за бъдещето, за това, което правим, как го правим, и защо го правим. Творчеството на Ланд заслужава да бъде изследвано именно заради прогнозите, както и множеството анализи в него, които са валидни и до днес. Именно заради това трябва да се запитаме: нима това, което четем при Ланд, въпреки странността си, не ни чака зад ъгъла?
[1] Батай, Ж. Теория на Религията. Прев. Светлана Панчева Изд. Къща Христо Ботев, София. 1996, стр. 15.
[2] Land, Nick. Fanged Noumena: Collected Writings, 1987–2007. New York: Sequence Press, 2011, p. 1.
[3] Mackay, Robin (27 February 2013). “Nick Land – An Experiment in Inhumanism“. Divus.
[4] За Ланд, в голяма степен, разумът е причината за тези пунктове и системи, които по-късно ще разгърнем. „Reason in its legitimate function is a defence against the sea, which is also an inhibition of the terrestrial; retarding our tendency to waste painstakingly accumulated resources in futile expeditions, a ‘barrier opposed to the expenditure offerees’ [II 332] as Bataille describes it. It is a fortified boundary, sealing out everything uncertain, irresolvable, dissolvant, a sea-wall against the unknown, against death.“ Op. Cit., Land 1992 p. 75.
[5] „Any process of organization is necessarily aberrational within the general economy, a mere complexity or detour in the inexorable death-flow, a current in the informational motor, energy cascading downstream, dissipation. There are no closed systems, no stable codes, no recuperable origins. There is only the thermospasmic shock wave, tendetial energy flux, degradation of energy.“ Op. Cit., Land 1992 p. 30.
[6] Базиран до голяма степен на началото на света – големия взрив. Както и от контигентността на нещата, можем да наблюдаваме една черна версия на това, което иначе Кантен Меясу ни предлага.
[7] Ibid. р. 30.
[8] Op. Cit., Батай. стр. 11.
[9] Има множество анализи на този принцип, един от по-известните от тези повлияли Ланд е този на Дельоз и Гатари за лицето. Те обясняват, че дискриминацията към другия до голяма степен се случва благодарение на несъзнаван процес на приемане и отхвърляне на другостта на другия през лицето, като при прекалено голяма девиация от „нормалното“ лице, другият бива дискриминиран и отхвърлен. Виж. Deleuze, G., & Guattari, F. (2004). A Thousand Plateaus: Capitalism and Schizophrenia. London, Continuum. При Лакан, огледалната фаза, където се намира Другият първоначално – всъщност, там не се намира Другият, а собственото отражение. Виж. Lacan, J. Ecrits: the first complete edition in English. Transl. Bruce Fink in collaboration with Heloisse Fink and Russell Grigg. W.W. Norton and Company, 2005, The Mirror Stage as formative of the function of the I as revealed in psychoanalytic experience, p. 75.
[10] Op. Cit., Land 2011, p. 64.
[11] Волтер ни показва това противоречие много добре в Кандид.
[12] „Is not transcendental philosophy a fear of the sea? Something like a dike or a sea-wall? A longing for the open ocean gnaws at us, as the land is gnawed by the sea. A dark fluidity at the roots of our nature rebels against the security of terra firma, provoking a wave of anxiety in which we are submerged, until we feel ourselves drowning, with representation draining away. Nihil ulterius.“ Op. Cit., Land 1992 p. 75
[13] https://www.pbs.org/newshour/health/dr-albert-schweitzer-a-renowned-medical-missionary-with-a-complicated-history
[14] https://slate.com/human-interest/2018/12/john-allen-chau-missionary-death-christian-north-sentinel-island.html?via=gdpr-consent
[15] Критиката на Ланд към Фройд се състои в това, че за Фройд изкуството, като всяко творчество бива сведено до терапия и нормализиране. Психоанализата, според Ланд, не служи за нищо повече от нормализиране на субекта за да бъде вкаран отново в обществото. За Ланд, „терапията“ се изразява по-скоро в избухване на художественото творене. Op. Cit., Ланд 2011, pр. 168-169.
[16] За Ланд, несъзнаваното не се изчерпва само в означаващи, както при Лакан (Land, 1992: 31), но е нещо природно, което материята може да прави (Land, 2011: 322). Следователно то се изразява в това да бъде резервоар от самата материя, чиито интензивности биват възпирани и нормализирани в различните дискурси.
[17]Дори в историята на философията рядко се среща чисто понятие за пустота и нищота, нещо, което Ланд множество пъти показва в по-ранния си труд Land, Nick. The Thirst for Annihilation, Georges Bataille and Virulent Nihilism (An Essay in Atheistic Religion). London: Routledge, 1992.
[18] Op. Cit., Land 2011, p. 180.
[19] Подобни хора са например Антонен Арто и Винсент Ван Гог.
[20] Славой Жижек описва доста добре това насилие на заден фон в книгата си Violence. Žižek, S. Violence, Six Sideways Reflections. New York: Picador, 2008.
[21]„As a creature of zero, overman is not a conceptually intelligible advance upon humanity. Any such thing is, in any case, strictly impossible. Humanity cannot be exacerbated, but only aborted. It is first necessary to excavate the embryonic anthropoid beast at the root of man, in order to re-open the intensive series in which it is embedded.
If overman is an ascent beyond humanity, it is only in the sense of being a redirection of its intensive foetus. This is why overman is predominantly regressive; a step back from extension in order to leap in intensity, like the drawing-back of a bow-string.“ Op. Cit., Land 1992 p. 103.
[22] Op. Cit., Land 1992 p. 20.
[23] Op. Cit., Land 2011, p. 411.
Philosophia 23/2019, pp. 107-117
Philosophia 